„Пътят на промените” е един много топъл, много човешки филм, който си позволява да повдигне някои дори интимни въпроси в зрителите си.
Рецензии Пътят на промените
26.02.2009, 19:26 |
Видяна: 7138 |
sivosten.com |
РЕЦЕНЗИЯ
от Иван АтанасовМакар че „Пътят на промените” е адаптация на новелата на Ричърд Йеитс писана през далечната 1961 и отнасяща се до живота по онова време, в наши дни филмът на режисьора Сам Мендес си остава забележително силен и звучи удивително актуално. Действието се развива в средата на петдесетте години на миналия век, сцената е недотам урбанизирана, и въпреки това с екзистенциалните си въпроси, ако изключим исторически коректната визия, човек трудно би познал, че всъщност лентата ни е пренесла в друго време, което сравнено с наши дни си е направо друг, по-различен свят.И нормално. Въпросите, които „Пътят на промените” поставя, са били, са и ще бъдат онези, които всеки си е задавал сам поне веднъж. Въпросите за личния избор, за отговорностите ни към обществото, в което живеем, за смисъла на самия живот. Всеки може да отправи подобно питане към зрителя, но впечатляващото в случая е, че това не влияе на качеството на лентата откъм удоволствие от възприятието, не превръща драмата в дълбоко философско и чисто интелектуално търсене. Или с думи прости, лентата се гледа и филмът далеч не е тягостен, дори не остава впечатление за прекомерна тежест.Ейприл и Франк са толкова различни – тя се бори за промени света около себе си, да го направи както на нея и харесва. В действията и основен мотив е собственото желание. Франк от своя страна следва предначертаните от други пътища, търси сигурността, а не личното удовлетворение от живота, с амбиция умряла след брака. Но вътре в него желанието да постигне щастие е живо и това позволява на Ейприл да го убеди, да го заведе в столетния символ на любовта и радостта – Париж. Позволява и да го подбутне по пътя, който самият той иска да извърви.Накратко „Пътят на промените” е един много топъл, много човешки филм, който си позволява да повдигне някои дори интимни въпроси в зрителите си. Безспорните качества на филма са допълнени от великолепна актьорска игра както от страна на Кейт Уинслет така и от Леонардо Ди Каприо. Които в този ред на мисли трябва да споменем, че правят страхотна екранна двойка. И всичко това превръща това заглавие в може би най-добрата драма за изминалата година. Или да не бъдем крайни – една от най-добрите. Което не променя факта, че това е една от малкото ленти, които заслужават поне още едно гледане.
Гледай трейлъра
Още рецензии:• Интернешънъл• Секретен отряд• Okuribito• В класната стая• Реванш• Нероденият• Ехо от дома
