16-12-2012 19:49
И.Б.: Имате ли енергията ако спечелите втори мандат, въпросът е изключително важен. Да се обедините с граждански и неправителствените организации и да разберем наистина какво случи 1990г., защото човек не може да гради бъдеще, без да познава миналото си, знаете?
Б.Б.: Ето ви един много ярък пример. Той (Иван Костов) говори срещу Държавна сигурност, а по време на неговото управление, когато имаха – президент, премиер, Народно събрание, цялата власт тогава СДС, те не отвориха досиетата.Това го направи ГЕРБ. Вие, видяхте какви чудовищни неща излязоха – над половината от дипломати ни, във всички важни мисии, 22 години след Революцията, са агенти на ДС. 22 години, аз разбирам втората-третата година да няма подготвени хора. 22-23 години след това. Видяхте, отвориха 2/3 от владиците са от ДС. Отвориха и мюфтиите – същото. Отвориха бизнесмените – същото.
И.Б.: И журналисти същото. Аз съм радикално настроена на тази тема. Няма ли да се опитаме да отстраним тези хора от позициите им, със закон?
Б.Б.: Със закон, след 23 години вече, мисля, че ще бъде тълкувано като държава-членка на ЕС като някакъв вид репресия. Виждате, тези хора, които правеха най-големия терор. Партията, която е извършила най-големият терор над гражданите по време на своето управление, като се започне от концентрационните лагери, Белене, Скравена, убитите хора там, зверски мъчените и се стигне до тези десетилетия репресии върху всички граждани и изведнъж те се явяват стожери на демокрацията. Това даже е цинично, не е и смешно. А иначе ГЕРБ като партия винаги е работила с неправителствените организации и винаги ги е чувала. Аз не случайно в началото изброи 5-6 изключително важни неща, в които ние сме се вслушвали в неправителствените организации. Не случайно, завчера бяха и еколозите при мен от „Зелените“ – Това Белев и още много други. Между другото, рядко интелигенти и известни хора. Няколко теми ни поставиха. Ние, още в същия ден се опитахме да ги решим всичките.
И.Б.: Малко неморално звучи, но нека погледнем американската практика в неправителствения сектор. Има осигурено абсолютно достъпно и прозрачно финансиране на тези организации. Вие, си давате сметка, че за да засилите, ако наистина имате това желание, гражданския контрол над управлението, ако можете да се подложите на този тест. Трябва наистина да се пристъпи към не към формално и лицемерно финансиране само на граждански сдружения за училищни и лекарски проблеми, а дори изобщо за контрол над Министерски съвет, МВР и над съда дори. Съгласен ли сте?
Б.Б.: Съгласен съм и Вие това го правите с пълна сила.
И.Б.: Говоря за създаване на условия за работа, за финанси. Това е американската практика.
Б.Б.: Не случайно в Америка има доста теми, които някакси не се говори, или не се чуват много. Моето мнение е, че когато се плаща на дадена организация, тя по един или друг начин е зависима. В момента неправителствените организации имат доста свои места откъдето се финансират, като се започне от големите фондации „Конрад Аденауер“, „Ханс Зайдел“, „Роберт Шуман“, „Отворено общество“, разни фондове швейцарски, норвежки, които подпомагат такива процеси и мисля, че това е по-чисто и прозрачно.
И.Б.: Добре. И аз казах в началото, че „Радио К2″ е потърсило помощ отвън от ЕК, ЕП и неправителствени организации. Вие, същи казахте, че фондовете са отвън. Да Ви питам, в България кога ще се свърши с тая традиция да си решаваме проблемите единствено и само с външна намеса ?
Б.Б.: Ами то, това е и до манталитет бих казал. Защото аз много се забавлявам като слушам по националните телевизии, по националните радиа, как участници в самото предаване, на които им е даден националният ефир и всеки ден го правят, говорят, че била застрашена свободата на словото. В същото време по най-гледаните и най-слушаните радиа, той говори, което не се припокрива с практиката.
И.Б.: Говори се за друго, г-н Борисов, и ако влезем в тая тема няма да спрем. Говори се отново и отново за финансиране. Аз съм Ви казала и по-преди, 98.8% са под една или друга финансова зависимост от консорциума „Корпоративна търговска банка“ и Делян Пеевски. Как този монопол ще се разбие?
Б.Б.: Това не е така. Аз считам, че журналистиката в България е толкова зависима, но не от правителството, а от своите собственици. Собствениците на медии, всеки един от тях има своите корпоративни интереси. Като наблюдавате дали са телевизии, радиа, вестници, особено във вестниците се вижда интереса на собствениците.
И.Б.: Добре, де, но ако секнете кранчето на тези собственици от „Корпоративна търговска банка“, няма да имат интерес.
Б.Б.: Нито има кранчета за собствениците на КТБ, нито за „СКАТ“, нито за който и да било друг. Защото представете си какво изпитват журналистите, които отивайки на работа им се казва: „Днес единственото, което трябва да правите не е журналистика, а да вбесите премиера“ .
И.Б.: Не! Инструкциите са – днес трябва да хвалите министър-председателя, извинявайте.
Б.Б.: Значи и двете са еднакво грешни. За това има такива като Вас, на които никой не им е влияе и при всяко мое появяване публично, Вие, ми задавате въпрос и аз Ви отговарям.
И.Б.: Вбесяваме ли, Ви?
Б.Б.: Дали ме вбесявате или не, няма значение. Говорим в момента за публичност и за това, че имате 100% достъп да зададете в пряк ефир, какъвто въпрос си пожелаете.
И.Б.: И Вие отговаряте.
Б.Б.: И аз отговарям.
И.Б.: Отговорете ми, какво му стана на вицето Ви Цветанов, което се върна от САЩ? Защо започна да раздава правосъдие и да каква какъв бил президента, как бил нарушил Конституцията и че е протоколна фигура, която само си приказва, и задачата му била да се харесва на хората?
Б.Б.: Това беше първата част на изказването. Благодарение на Вас, аз после го взех и го слушах. В първата част наистина започна лошо, но след това се поправи и обясни, каза, че президента е обединител на нацията, институция, която има своите задачи. А детайлът, в който влезе по казуса „Марковска“ е че истинската работа я свърши Парламентът. Българският парламент при оставката, започна нови процедури. Това е в случая по-важното, това искаше да каже. А това, че президентът зае изключително правилна и мъдра позиция, стига сега утре да не дойдете да ме обвините, че давам аз оценка на президента. Но Вие ми задавате въпрос и аз съм длъжен да отговоря, по случая „Марковска“, аз още тогава, казах, че това е много мъдро решение и помощ от страна на президента. А навън, както Вие казахте преди малко или в Брюксел прозвуча следното : „В България институциите работят президентство, Парламент и кабинет, когато им бъде посочена грешката, или по-точно, когато излязат факти, обстоятелства или данни за кандидатура, намират начин и инструменти да се отърват от нея.
И.Б.: Миналата или по-миналата година, не си спомням, когато бяхте пак в празничния ефир на „Радио К2″, Вие призовахте хората, не знам дали си спомняте, всеки, който иска да Ви предложи поне по пет души, които да попълнят кадровата банка на ГЕРБ. Помните ли го това?
Б.Б.: Да, и да носят отговорност за това. Лесно е да предложиш, да носиш отговорност, това е трудно.
И.Б.: Виждате, че самият Парламент и хората от съдебната власт не могат да носят отговорност за предложенията си – за конституционни съдии, за главни прокурори и няма в момента шеф на Инспектората към Висшия съдебен съвет. В дефицит на кадри ли сте? Има ли институционална криза в България и как ще се решат тези три въпроса, които Ви поставям в момента? Ще имаме ли член на КС, ще имаме ли главен прокурор?
Б.Б.: Ще имаме разбира се. Разбрах въпроса, затова направо да мина към отговор. Преди нашето управление тези въпроси не се поставяха. Тези хора биваха назначени, имаше само един кандидат и нямаше обществен дебат. Ето дори и Вие, които сте от толкова време в журналистиката, ако Ви изпитам кои са били предишните членове на КС, знам, че не ги знаете.
И.Б.: Не. Знам ги, но не защото са ми направили силно впечатление като личности или юристи, а точно обратното.
Б.Б.: Ако си спомняте как бяха избирани предишните главни прокурори – Иван Костов посочи Никола Филчев за единствен кандидат. В другия случай бившия президентът Георги Първанов посочи своите двама съветника, единият за шеф на съдиите, другият за шеф на прокурорите, единствени кандидати. Да, защото сега е победила демокрацията и се работи по демократичен начин. Всеки може да пусне сигнал и медиите да го разискват, да разобличат дадено предложение, ако има нещо скрито от обществото, или не забелязано. Вие, видяхте какво се случи. Един кандидат. Има проверка. Излизат сигнали. Отстранява се. Втори кандидат, отстранява се, докато не се намери кадър, който да заеме този пост. И това е похвално.
И.Б.: Личността на главния прокурор, и Вие ще се съгласите, защото сам пледирате за това. Трябва да притежава и харизма, и реформаторски способности, и характер и квалификация. Виждате ли, тая личност, между тримата кандидати.
Б.Б.: Първо аз съм много доволен, че имаме трима кандидати. Аз понеже първият кандидат, Цацаров, много правилно каза, не е работа на премиера да ми дава оценка.
И.Б.: Да, тук го заяви в радиото.
Б.Б.: Но спомнете си. Това беше на едно мое излизане, единственото ми изказване по тази тема, когато Вие ме попитахте, след някакво мероприятие имаше в „Шератон“, какво мисля за единствения кандидат. И той беше единствен кандидат. Чувал съм, че като съдия е добър. Това ми беше коментара. Правилното беше да кажа, това не е моя работа и да не се интересувам от нея. Но това според мен е малко лицемерно. Как може някой да не се интересува, кой ще се стане главен прокурор?! Това, което ме радва в момента е че имаме три много добри кандидатури по CV, нека да ги наречем. Съдия на окръжен съд, заместник Галя Тонева, по международна дейност и шеф на Специализирания съд – Боби Сарафов.
И.Б.: На Специализираната апелативна прокуратура.
Б.Б.: На Специализирания апелативен съд, не е ли?
И.Б.: Не.
Б.Б.: Имаме три кандидатури, които сега си представят програмите и ВСС ще ги избира. За пръв път ВСС своите членове, на… Помните съдиите се избираха от 9 до 21 часа, цял ден.
И.Б.: Да, ние го излъчихме.
Б.Б.: Прокурорите, следователите, Парламента. Така че огромни стъпки се правят в тази посока, които никога не са били правени.
И.Б.: Добре. Да Ви задам фронтално един въпрос. Говори се, е никой от тези тримата няма да бъде избран и това е преднамерено направено, за да бъде избран Бойко Найденов, шефа на следствието и в момента, изпълняващ функцията главен прокурор. Чувал ли сте това?
Б.Б.: Чувал съм го, но аз мисля, че ВСС при тези три кандидатури, обективно ще прецени и ще си избере главен прокурор. Не се наемам с прогноза кой ще бъде.
И.Б.: Така е, но дано да не изпаднем отново в криза, ще го видим това на 20-ти.
Б.Б.: Ами, вижте, начина, по който беше конструиран ВСС, абсолютно прозрачно, дава огромна възможност, и в такава криза да се изпадне, ако не се съберат 17 гласа за един човек.Има го. Ако ВСС беше избран дирижирано, както в предишните години, то такъв въпрос нямаше да има, щеше да има само един кандидат и той щеше да бъде избран.
И.Б.: Ще видим на 20-ти какво ще се случи. Като говорихме за сигнали преди малко, че всеки има право да подаде и се разследват. Аз ще Ви напомня, че лятото Ви сезирах, както сезирах отново, за съжаление ЕК и ЕП, за корупция в съдебната система между съдии във Върховния касационен съд и едно адвокатско дружество на Андрей Делчев, не знам дали сте го чували. Което си присвоява имоти за 100 милиона евро. Бившите имоти на Чапрашикова, в което влиза и собственост на общината. Вие, нищо не направихте. И ВСС също нищо не направи. Но от ЕК действат по въпроса. Сезирам Ви отново. Ще сезирам отново и ВСС.
Б.Б.: А то, какво е това дело?
И.Б.: Бях Ви вкодирала едно писмо, явно не е попаднало при Вас. Това е адвокатското дружество Eurolex Bulgaria Ltd, съдии от ВКС разглеждат редица дела за бившите имоти на Чапрашикова. Знаете ги, Вие сте от Банкя. Те възлизат на 100 милиона евро, те са онаследени, после продавани, хората са си строили т.н. Общината има също собственост. Вие, го знаете. Искахте да строите стадион в Банкя, там до гарата.
Б.Б.: То си беше стадион от край време. То беше едно от най-хубавите спортни съоръжения на София, където националните отбори по футбол, тренираха и се готвеха там. След това дойдоха, разораха го по средата с един трактор и сега така си стои до момента.
И.Б.: И в момента, то е собственост вече на…
Б.Б.: Да не говоря за Теневия баир, където беше най-доброто…, белият дроб на Банкя, където хората, които идваха да се лекуват от сърце се разхождаха по пътеките.Изсекоха гората. Построиха палати и всички банчани бяха възмутени, но нищо не можахме да направим. Това беше по времето на Бакърджиев, мисля, там някъде беше.
И.Б.: Но в момента всички тези имоти са собственост на Американския университет, по средством това дружество Eurolex Bulgaria Ltd, и това става само на територията на ВКС. Районния и градския решават делата по един начин, а в Касационния съд едни и същи съдии се въртят, и решават делата.
Б.Б.: А кой е шеф на ВКС?
И.Б.: Лазар Груев. И него съм го сезирала, и Диана Ковачева съм сезирала, и Вас съм сезирала , и ЕК. Става дума за 100 милиона евро, г-н министър-председател. Ще се самосезирате ли отново, аз пак ще Ви го пратя?
Б.Б.: Ние можем да се самосезираме и ще го потърся това писмо, но най-лесно ми е отново да ми пратите ново.
И.Б.: Пак ще Ви го пратя.
Б.Б.: Но, как да повлияем на ВКС?
И.Б.: Няма да влияе на никого. Просто ще изискваме да се разбере, както казах и в началото, истината за това какво се случва в тази съдебна система, защото това е огледалото на интересите. Вие, го видяхте…
Б.Б.: И тука има един много голям парадокс, бих казал и едно голямо лицемерие. Защото от една страна всяка политическа партия в програмата си казва, че ще се бори срещу организираната престъпност, корупцията, рушветите и всичко останало. Само че след това нещата отиват в съвсем други институции, които дори ако се изкажеш… Да кажеш своето одобрение или неодобрение за нея, веднага биваш обвинен в намеса в тази съдебна система. Вие, може да се месите колкото си искате. Ако аз сега се изкажа за ВКС, утре вестниците ще пишат „Борисов нападна съдебната система“ .
И.Б.: Не. Не става дума за това. Аз наскоро се пошегувах, че новият главен прокурор трябва да е нещо средно между Татарчев и Борис Велев. И, Вие, сигурно ще се съгласите с този образ, който създавам. Министър-председателят трябва да обладава енергията да кара институциите да работят по закон, не е ли така?
Б.Б.: Така е разбира се…
И.Б.: Не става дума за намеса, става дума за призоваване към законност.
Б.Б.: Ние може да призоваваме от сутрин до вечер, но дали те ще я направят зависи от личностите и хората, които са овластени с тази работа. Вие, видяхте с делото „Марио Николов“, докъде… Просто то е много емблематично. Едните съдии дават 12 години затвор, а другите абсолютно ги оневиняват за същите доказателства, с които българските съдии са давали 12 годишен затвор на дадените инстанции, в Германия са дали също осъдителни присъди. И извъднъж, дори прокурора не отива да го протестира делото. Това представяте ли си каква гигантска манипулация е.
И.Б.: Вие, знаете ли, че Вас също Ви намесиха в това дело „Марио Николов“, докато бяхте в САЩ?
