Някой си Тома Белев

Някой си Тома Белев

Някой си Тома Белев Витоша е мъртва планина. От 20 години, може и повече, там нищо не се случва. Само се разрушава - сгради, лифтове, влекове. Разрушават се пътищата и пътеките. Разрушават се спомените и надеждите. Убива се дори желанието някога София да има една планина за хората. Тук хората не са желани. Гонят ни. Като ни отнемат планината, заслоните, хижите, хотелите. Като не ни позволяват дори да ходим в планината, защото няма къде. Мъртва планина. Всяка планина без хора е мъртва. Без хора тя подивява. И се изражда. Колкото дървета да има и колкото камъни да има. Камъните не са по-важни от хората. Също и дърветата. Защо го наричат Природен парк "Витоша", нали парковете са за хората? И изведнъж - стотици деца на "Алеко"! И сняг, много сняг. И тишина. Няма по-чисто от детски гласове в планината. Като кристални звънчета, ако човек има душа да ги чуе. Но първо е да си човек. Потърсихме директора на този парк да му благодарим, да го поздравим, да се радваме заедно с него. Нямаше го....
Прочети цялата публикация
Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност