За рубриката Историте на: този път бившата израелска националка Полина Луканова-Арази ни разказва за културния шок, който е преживяла при преместването си от България в средиземноморската страна:
“Како” на иврит означава “лайно”. Когато сестра ми Ани дойде да играе в Израел и се обърна към мене с “како”, всички започнаха да се обръщат да видят къде има ухаещ елемент в залата.
В началото не можех да свикна, че нашето поклащане надолу с глава означава “да”. В един ресторант ме питаха от компанията гладна ли съм. Аз клатех глава, защото не ми се ядеше. А те ми носеха още и още храна. Отрупаха масата с ястия. Оттогава преосмислих жестовете си.
Опитах да уча езика в курсове за възрастни, но издържах само две седмици. Омръзна ми да слушам непрекъснато “аз се казвам Моше, аз се казвам Исак”. Реших сама да се справя.
С писането и до ден днешен имам проблем. В момента пиша заедно с моя син, който е в първи клас. Странното е, че се пише и говори различно, когато става дума само за мъже, само за жени или за мъж с няколко жени.
В началото не смятах да оставам в Израел. Дойдох тук с Мая Николова през 1999 година с договор за две години. С отбора на Раанана (Раанана) спечелихме купата, носеха ни на ръце. Втората година пак я спечелихме и бяха много доволни, въпреки че не бяхме първи в шампионата. Тогава си казах: Защо да странствам, когато в Израел съм толкова обичана и уважавана. Така останах. Тренирахме само вечер и ми беше скучно през деня. Живеех на главната улица. Мислех да продавам вестници или нещо друго. Взеха ме на работа в магазин за дрехи без да знам думичка на иврит, освен “шалом“. Собственичката много ме хареса. Обясняваше ми какво е закачалка, какви са цветовете на пуловерите. От нея научих да контактувам с хората, да разбирам езика и нравите им.
Мара Калчева, BGvolleyball.com
