Теорията на танца днес става все по-популярна. Тя е млада академична дисциплина, която се заражда в началото на 20-ти век.
Известна още като проучване на танца, тя включва аналитичното и рефлексивното изучаване на толкова много аспекти от танца, колкото нашият език ни позволява да си представим. Но имайки предвид изучаваното в повечето академии по света, може да се каже, че има 3 или 4 основни разклонения. Те са:
1. Философска теория на танца
Работата на философите, отнасяща се до изкуствата, обикновено се нарича естетика. В нашия случай те правят писмени описания на танца, разглеждат го детайлно и обсъждат компонентите и стойността на изкуството.
Понякога те правят интерпретации на определени танци, вземайки предвид символичната дълбочина на елементите му. Тази практика се нарича семиотика. Те също така внимават за конструкцията на танцовата история или връзката му с други естетични езици като музиката, визуалните изкуства, архитектурата и др.
Докато философите работят с езика, друга тяхна задача е да оспорват, изброяват и дори изобретяват значението на думи (или идеи), които се използват от танцовото общество.
Като автономна дисциплина, танцът си има свой речник или терминология, изобретени от танцьори, хореографи и учители. Според философите, някои думи са по-важни от други, защото установяват реалността. Те работят именно върху тях.
Например, много важно значение в танците има думата „тяло”. Тя е толкова важна в теорията на танца, че всъщност на нея има посветено цяло проучване, наречено теории на тялото. Думата е изучавана от различни учени до момента, когато е отхвърлена като понятие.
Това е наистина доста широка тема. Това са няколко примера, с които да разберете с какво се занимава теорията на танца.
2. Хореологистична теория на танца
Думата хореология се използва за две различни дисциплини: анализ на движенията и нотация на танца.
Анализът на движенията е отделна наука. Една от най-разпространените тенденции е тази, която използва теорията на движението на Рудолф Лабан като теоретична основа.
Анализът на движенията на Лабан предоставя пълен речник и аналитична основа за описанието на човешкото движение. С негова помощ човек може систематично да гледа на движение или фраза от движение като част от четирите основни компоненти на движението на тяло, усилия, форма и пространство.
Хореологията се занимава и с нотация на танца. Според историците, има доказателства, че човечеството е изобретило над 80 системи или езици, които са предназначени да записват танци или човешки движения. Днес само няколко от тях се използват. Най-известните са на Лабан и на Бенеш.
Нотацията на Бенеш е изобретена от Рудолф Бенеш в средата на 20-ти век. Неговата система се прилага предимнопри балета.
Нотацията на Бенеш използва петолиние, което се чете от ляво на дясно с напречни линии за отмерване на времето. Петте линии на петолинието съответстват на главата, раменете, кръста, коленете и пода, а допълнителни знаци се използват за обозначаването на дълбочината и качеството на движенията.
Познаването на нотацията на Бенеш има не само практична полза. Почитателите на Бенеш казват, че така получават доста по-добро усещане за движението.
Има я обаче и Лабанотацията. Тази система е изобретена от Рудолф Лабан в началото на 20-ти век и може би е най-ефективният език за описване не само на танца, но и на човешките движения като цяло.
Знаците на Лабан се разполагат вертикално и се четат отдолу нагоре. Формата и текстурата на символа показва посоката и дължината на движението. Мястото, в което е поставен, указва частта от тялото, която се движи и момента на изпълнението. Последователните движения се изобразяват вертикално, а едновременните – хоризонтално.
И двете системи са разпространени във важни институти в Европа.
3. Социално-научна теория на танца
Друго разклонение на теорията на танца е тази на антрополози и социолози.
По-близко до философската, тази теория разглежда етническите белези на танца, възприемайки го като средство за културно и социално взаимодействие. Белезите на различни танцови жанрове и стилове се анализират според техните социални обстановки и култури.
Експертите се концентрират върху това как танцът се отнася към идеологията, социалната класа, националността, етническата принадлежност, сексуалността, пола и др.
4. Медицински проучвания в теорията на танца
Споменавам това последно разклонение, защото използва част от теоретичните инструменти и знание от останалите три, за да постигне своите цели. Но тук се цели „излекуване” на хората с помощта на танци, което е малко по-различно от останалите дисциплини.
Материалът е подготвен специално за сайта „Dance with VeroniQue„
