Всестранна езда

1
Добави коментар
yasoo
yasoo

Всестранната езда е най-пълната, комбинирана, състезателна дисциплина, призната от Международната федерация по конен спорт.

Какво е всестранната езда
Всестранната езда изисква от състезателите значителен опит във всички конни спортове и много добро познаване на коня и неговите способности, което се постига само след правилна и рационална тренировка. Покрива всичко, което включва ездата: хармонията между коня и ездача, нужни за обездката; контактът с природата, познаването на способностите на животното и богатия опит за крос-кънтрито; прецизността, издръжливостта и техниката при прескачането на препятствия.

Всестранната езда е една от трите конни дисциплини на олимпийските игри, заедно с прескачането на препятствия и обездката.

Модерните състезания се състоят от три отделни теста: обездка, крос-кънтри и прескачане на препятствия. Провеждат се в поредни дни, през които участникът задължително язди един и същ кон.

1. Обездка
След първоначалната инспекция се провежда състезание по обездка, целта на което е хармонично развиване на физиката и способността на коня. Състезанието се състои от поредица задължителни движения при нормален ход, тръс и лек галоп в правоъгълна арена с дължина 60м и широчина 20м. За добро представяне, конят трябва да е гъвкав и движенията му да са плавни. За да могат силните коне да изпълняват фините движения при обездката, са нужни много познания и разбирателство. Тестът по обездка поставя основата за останалата част от състезанието и конете, които не се представят добре тук, след това срещат затруднения в съревноваването с победителите.

2. Крос-кънтри
Цялото събитие се фокусира върху крос-кънтри състезанието, чиято цел е да тества способността на ездача и коня да се адаптират към различни обстоятелства (времето, терена, препятствия, хода на коня и т.н.) и способността на коня да скача, докато в същото време демонстрира колко добре ездачът познава животното. Прехвърлянето на позволеното време и отказът на коня води до наказания. Всички наказания се събират и записват, за да се определени финалното класиране. Падане на коня и/или на ездача води до директно елиминиране.

3. Прескачане на препятствия
Състезанието по прескачане на препятствия се провежда в последния ден, след втората конна инспекция. Ездачите могат доброволно да изтеглят коня си от състезанието, ако той не може да продължи. Основната цел тук е да се покаже, че конят е запазил силите и подчинението си, за да прескочи между 11 и 15 препятствия.
Победител е този състезател, който има най-малко наказателни точки. Отборът победител е този с най-малък общ брой точки, след като се съберат финалните резултати на тримата най-добре класирали се състезателя от отбора.

История на всестранната езда
Скоростта, издръжливостта, подчинението и атлетизма на коня са качества, които хората оценяват от векове. Модерната всестранна езда произлиза от дните, когато животът на войниците е зависел от техните коне. Преди 2000 години Ксенофонт наредил конете на кавалерията да бъдат хранени редовно, тренирани и поддържани в добра форма, понеже „кон, който не може да пребори умората, няма да може да настигне врага или да избяга достатъчно бързо, а кон, който не се подчинява, се бие за врага.“

Модерният формат на състезанието се корени в желанието на хората да тестват качествата на конете си на максимум и да открият най-добрия атлет. Първото споменаване за „състезание по прескачане“ е от 17-ти век и можем спокойно да кажем, че методите от тогава доста са се развили, понеже шведските кавалеристи били инструктирани, „когато прескачат ограда, да се хванат за гривата на коня, да затворят очи и да извикат ‘хей!’.“

Не бива да е изненада, че най-ранната форма на всестранната езда е била широко известна като военно занимание, което все още си личи и днес в Европа.

През 1902г Франция провежда състезание с четири фази: обездка, стипъл-чейз, ендюранс и прескачане на препятствия. Макар да е било отворено само за военните, то поставя основите на модерната всестранна езда.

Първото олимпийско тридневно състезание е проведено в Стокхолм през 1912г, започвайки с 4 часа крос-кънтри. Конете получавали по ден почивка, преди да бъдат подложени на състезанието по стипъл-чейз. Прескачането на препятствия се провело на четвъртия ден, а обездката закрила събитието на петия ден. Шведите грабнали както отборния, така и индивидуалния златен медал.

След края на Втората световна война във всестранната езда вече можели да участват цивилни и херцогът на Бюфорт започнал, през 1949г, да организира годишни тридневни състезания в земите на своето имение в Бадминтон. Когато Рейчъл Бейлис и Гъргъл Гърка преминали под окачено дърво и продължили спокойно от другата му страна, било въведено ново правило, според което конете трябвало задължително да преминават над препятствията.

Новото хилядолетие се оказа труден период за всестранната езда. Рискът от изключването на спорта от Олимпиадата доведе до преразглеждане на установения „дълъг формат“. От 2000г насам модерните състезания по всестранна езда изключват стипъл-чейза и ендюранс фазите. На Олимпиадата в Атина през 2004г беше проведен съкратения формат на състезанието, състоящ се от обездка, крос-кънтри и прескачане на препятствия, и изглежда това се превърна в установения вече стандарт.

Сезонът на европейската всестранна езда върви от март до октомври и е един от трите спорта в света, където мъже и жени се състезават напълно наравно.

Материалът е подготвен специално за сайта “В света на конете” от: И. Иванов