Тайландският масаж е една от най-старите просъществували и до днес масажни техники. Вярва се, че тайландският масаж който е на около 2500 години, е разработен от будистките монаси, още по времето на самия Гаутама Буда. На по-късен етап монасите предават знанията си за масажните техники на своите ученици, които пък ги преподават на своите ученици, и постепенно масажната техника се разпространява в целия изток.
Тайландският масаж включва философиите, свързани с идеята за китайската акупунктура и съчетава тези философии със стречинг упражненията, които се практикуват от йогите в Индия. Крайната цел на тайландският масаж е да помогне на пациента да постигане духовно просветление и хармония На базово ниво, тайландският масаж трябва едновременно да активира способността на тялото да се самолекува и да допринесе за по-добро здравословно състояние и благополучие на пациента.
Както повечето източни лечебни практики, и тайландският масаж се изразява в прилагането на натиск върху ключовите точки от човешкото тяло. В Тайланд тези точки са известни с името зен. Практикуващите тайландски масаж твърдят, че в човешкото тяло има 72000 зен точки, десет от които са с най-висок приоритет по време на прилагане на масажа. Прилагането на натиск в тези зен точки отключва притока на енергия и възстановява баланса в тялото. В резултат тайландският масаж увеличава циркулацията на кръвта в тялото и напълно премахва токсините, които причиняват болки и заболявания в организма.
По време на масажа както масажиста така и пациента са напълно облечени. Терапевтът не използва други помощни средства, освен пръстите на ръцете, дланите, коленете, краката и стъпалата си. Освен това терапевтът използва и собственото си телесно тегло, чрез което прилага сила и натиск върху тялото на пациента. По време на самия масаж вместо върху масажна маса, пациентът лежи по гръб върху застлана с възглавници рогозка.
Тайландският масаж протича в четири основни етапа.
Първият е насочен към затопляне на тялото на пациента, с цел то да стане по-отзивчиво на манипулациите от страна на терапевта. Този етап включва разтягане на подколенните сухожилия и оказване на натиск върху задната част на бедрата, в точки от енергийните линии по продължение на краката.
Вторият етап е т.нар. разтягане. На този етап терапевтът повдига краката на пациента и без да прегъва коленете му ги обтяга нагоре и навътре в посока към неговото лице като по този начин компресира корема. Тук целта е да се разтегне гръбначния стълб.
Третият етап също е предназначен за разтягане на гръбначния стълб. По време на този етап пациентът лежи с лице надолу към рогозката. Пациентът е с прегънати колене и изправени нагоре стъпала а за опора ръцете му лежат върху бедрата на терапевта, който от своя страна го изтегля от раменете нагоре, с цел да разтегне гръбнака му.
Четвъртият етап включва нови упражнения за разтягане на гръбначния стълб. Целта на тези упражнения е да удължат гръбначния стълб и да освободят напрежението в областта на раменете и гърба. По време на този етап пациентът отново лежи по гръб със стъпала опрени в бедрата на терапевта. След заемане на позата терапевтът хваща пациента за ръцете и го издърпва нагоре.
За случайния наблюдател тайландският масаж вероятно изглежда болезнен и изморителен. Ако обаче техниката бъде приложена правилно, пациентът ще изпита облекчение без каквато и да е последваща болка. Нещо повече тайландският масаж кара пациента да се чувства по-спокоен, по-отпуснат, по-концентриран и по-буден.
