До Одрин и обратно...

До Одрин и обратно...

На 8 декември с Ади, вместо на традиционните за българския студент места, отидохме в Турция. Ако може да се каже, че Одрин е напълно турски град. Прекарахме си страхотно, но някакси не се почувствахме напълно в чужбина. Само на десетина километра от границата с България, масово хората говореха български, магазините имаха български табели, имаше цени и в левове, а пейзажът не се различаваше особено много от българския.

Има една основна и осезателна разлика, която се вижда още в началото на пътуването. Граничния пункт Капъкуле е на светлинни години като външен вид, пропускваемост и респект. Да, вярно, че Капитан Андреево в момента се разширява и ремонтира, че и магистралата Марица строят до него, но мен малко ме хвана срам от сегашното му състояние.

Вече в града, първото нещо, което видяхме, освен порутените предградия, типични за всеки балкански град, беше Фонтана на Пехливаните, с които Одрин е най-известен.

Следващата ни спирка беше една...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност