„Никога не се занимавайте с политика“, съветва първият министър-председател на България Тодор Бурмов своите наследници. Той заема високия пост от 17 юли 1879 г. до 6 декември 1879 г., достатъчно време, за да разбере, че идеали и реалност са различни неща.
Тодор Бурмов произхожда от голям габровски род и е роден на 2 януари 1834 г. в село Нова махала, което днес е квартал на Габрово. Започва образованието си в Габрово, но мечтае да стане учител и благодарение на финансовата помощ на габровски големци по-късно заминава за Киев, където учи в Духовната академия.
През 1857 г. Бурмов завършва Академията и се връща в Габрово за кратко, след което става учител в Цариград. В този период той участва в борбата на българския народ за църковна независимост, списвайки вестниците „Съветник“, „Време“ и възрожденското списание „Български книжици“. Същевременно с това става кореспондент на руските вестници „Московские ведомости“ и „Вестник Европы“, в които открито говори за положението на българите в навечерието на Освободителната война.
Бурмов работи също като преводач и съветник по българските въпроси в руското посолство в Цариград преди Освобождението. Тук се и запознава с бъдещата си съпруга Марионка Иванова Първова – Золотови, красива и образована жена от голям калоферски род. Женят се в Цариград и стават родители на три дъщери. В брачното им свидетелство са изброени вещите и скъпоценностите, с които двамата влизат в брак, което го прави първия брачен договор у нас, сключен преди 150 години (през 1861 г.).
По време на Руско-турската война (1877-1878) Тодор Бурмов заема длъжността ковчежник на княз А. Черкаски, след което е назначен за вицегубернатор на Пловдив, по-късно и за губернатор на София.
Начетеният габровец, който е един от водачите на Консервативната партия в Княжеството, е избран лично от княз Александър I Батемберг да състави първото българско правителство и така става първият премиер на България, но само за 5-6 месеца. Бурмов се отказва от ръководната власт, за да се отдаде на науката, като междувременно е министър на финансите в кабинета на генерал Леонид Соболев (през 1883 г.).
През 1884 г. преминава в редовете на Либералната партия на Драган Цанков и до края на живота си на 25 октомври 1906 г. участва в политическите борби и редактира вестниците „Витоша“, „Български глас“ и „Светлина“. Автор е на книгите „Българите и гръцкото висше духовенство“, „Съвременните наши калугери“, „Спомените ми. Дневник. Автобиография“ и „Българо-гръцката църковна разпря“.
Следи ни и във Фейсбук на: http://www.facebook.com/Sever.bg
