в. Стандарт | Стела СТОЯНОВА | 03.01.2013
Първата новогодишна реч на президента Росен Плевнелиев предизвика разнопосочни коментари. „Стандарт“ предлага мненията на политическия имиджмейкър Нидал Алгафари и блогъра Иван Стамболов – Сула.
***
Да се насадиш на чужди скали
Иван Стамболов – Сула
Прекрасно е, че много хора миналата нощ са гледали телевизия, вместо да си пият ракията и да си ядат прасето. Браво! Това говори за висока комуникационна култура и за нестихващ интерес към официалните изяви на институциите. Правя това заключение, защото днес навсякъде се занимават с речта на президента. Толкова активно се занимават, че чак ми стана интересно и се запознах с нея, защото, признавам, бях пропуснал да я изслушам на живо, зает с други упадъчни занимания. Будното обществено мнение е скандализирано от това, че при думите на г-н Плевнелиев за красотата на българската природа, режисьорът ги илюстрирал с популярна снимка на Скалистите планини в Колорадо, където, между другото, се развива голяма част от действието в забележителния роман на Айн Ранд „Атлас повдигна рамене“. Представяте ли си? Първо се появява Царевец, а после – Скалистите планини. Гаф! Страшен гаф!
Хубаво, де! Гаф е. Наистина е гаф. Но нали не мислите, че президентът сам си е подбирал картинките от интернет, с които да се илюстрират мъдрите слова на речта му? Не го е направил, както и не си е избрал сам мизансцена, на който да се появи и да заприлича на професор Дъмбълдор в някоя приказна история за Хари Потър. Ако президентът има грях или заслуга за речта си, то според мен те нямат нищо общо с картинките, които някой е подлагал под думите му. Грехът за това е на пиарите на ГЕРБ, които очевидно продължават да се грижат и за президента си. Грехът на президента пък е, че поне веднъж годишно би могъл да се опита сам да си напише изказването и да се поинтересува как ще му го режисират. Иначе е много прав, като припомня на хората значението на обективните морални ценности. Ако нямаш обективни критерии за добро и зло, нищо не може да те спаси – поне така мисля аз. Ние сме като балерини. Когато балерината се върти, погледът й винаги трябва да бъде закован в една и съща точка. Иначе ще падне. Тази точка са нашите морални ценности, те са извън нас и не зависят от никаква обществена договорка. Ако президентът искрено вярва в определящото значение на нравствените ценности, печели аплодисментите ми. Между другото, не помня дали в речта си президентът каза нещо за позицията си по тъй драстично променената външна политика на България спрямо Македония. Ако не е казал – голям пропуск от негова страна. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
***
Брилянтна реч, калпави декори
Нидал Алгафари
Първата новогодишна реч на президента Росен Плевнелиев като думи бе невероятно силна и много добра.
За съжаление той не успя да я произнесе в ролята си на президент, в ролята на баща на нацията. Каза я някакси между другото.
Като обстановка обаче някои неща ме смутиха. Може би всичко бе направено с цел да не прилича на декора около предишния президент. Аз така и не можах да разбера част от нещата, които бяха около него. Защото, ако искаше да внуши онази идея за уют, за Бащата на нацията, седнал до камината, всичко можеше да бъде направено по съвсем друг начин. В това, което го заобикаляше, нямаше нищо българско. Видяхме някакъв опит да се имитират американските президенти или някои министър-председатели на Англия. За съжаление единственото българско, което го имаше там, беше знамето – и то беше неправилно поставено. Националният флаг трябва да бъде постоянно около президента, ако го има. Вместо това той бе заедно с европейското знаме, поставени от дясната му страна, но се появяваха само в някои кадри.
При това тези, които са му направили този клип /защото не става дума за реч, а за клип/, бяха подбрали неудачно кадрите, които трябваше да потвърждават думите му. Те забравят чистата психология, че в такъв момент не можеш да раздвояваш хората. Аз трябва да виждам президента, да виждам неговата увереност, неговата тежест във всяка една дума, а не да гледам някакви кадри, които уж илюстрират казаното от него, но при това не са нещо особено.
Стр. 13
