Отвънка беше шум и светеха реклами. В афиша пишеше: „Една човешка драма.“ Отвънка беше шум и конника на Крум се потеше от стискане в дланта ми.
И стана тъмно. В белия квадрат лъва на „Метро“ сънно се прозина. И изведнъж – шосе, след туй гора и в дъното небе – просторно, синьо.
И на шосето, точно на завой, се срещат две луксозни лимузини. Това е нашия герой и нашта героиня. След удара излиза джентълмен и взема във ръцете си чилични като перце примрялото момиче.
Отваря си очите – те горят, премрежват се и гледат небосвода, Да видиш ти какво момиче, брат – като жребица от разплодник!…
В дърветата – разбира се, славей. Ръми над тях спокойно синината. Примамлива и мека зеленей оттатък шанците тревата.
Един размазан Джон целува страстно Грета. По устните му – сладостна лига… С т и г а !
Къде е тъка нашата съдба? Къде е драмата? Къде съм аз? Кажете! В гърдите ни опрян е за стрелба на времето барутно пистолета.
Та можем ли да любим и скърбим с наивната ви лековерност? Гърдите ни са пълни с дим, а дробовете ни – с каверни.
Така ли срещаме на път любимите си с лимузини? – Изгрява любовта ни в труд – сред дим, сред сажди и машини.
И после… Сивия живот, борба за хлеб, мечти неясни; и вечер – тесното легло, в което неусетно гаснем…
Това е то. Това е драмата. Станалото – е измама.
