Всеки от нас знае историята на древногръцкия митичен герой Икар, който полетял с направените от баща му криле от пера и восък, за да избяга от пленничество. Опиянен от полета и от чувството за свобода, той пренебрегнал съвета на баща си да не се издига много нависоко и да не се приближава до слънцето, в следствие на което топлината на слънчевите лъчи разтопила восъка, слепващ крилата му, той паднал в морето и се удавил.
Тази история е доста поучителна докъде може да доведе главозамайването от успеха и от нея произлиза и така нареченият „парадокс на Икар“, който се състои в това, че онова, което ни води към успеха, може и да ни доведе и до нашето падение.
Този ефект се наблюдава често и при управлението на съвременните компании, отбелязва Freek Vermeulen в своя блог – една успешна стратегия често внушава самоувереност, която заслепява очите на мениджърите и ги кара да се придържат неотклонно към нея, игнорирайки симптомите на промяна в средата, което в крайна сметка води тях или формата към провал.
Как става това? С годините компаниите се фокусират върху онова, което ги е извело до успеха – определен продукт, услуга, методология и пр. В началото това е добър подход и те постигат още по-големи успехи в областта си. Това, обаче, става за сметка на други продукти, процеси и идеи, които фирмата смята за по-маловажни и встрани от главната цел, поради което ги отхвърля настрани.
В резултат, фирмите не успяват да се адаптират към фундаменталните промени в тяхната бизнес среда, като нови конкуренти, нови изисквания от страна на клиентите, радикално нови технологии или бизнес модели. Исторически примери като Laura Ashley, Atari, Digital Equipment, Tupperware и Revlon веднага идват на ум. Това главозамайване принуждава организациите да се занимават с определени дейности твърде дълго и твърде надълбоко, въпреки очевидните пропуски в от проектантски и организационен характер. Тук примерите са съвсем актуални: космическата совалка Challenger, Merrill Lynch, Royal Bank of Scotland, AIG, Citibank, Lehman Brothers и много още други… Freek дава един интересен пример: вземете списъка на компаниите, включени в класацията Fortune 100 за 1966 г. и го сравнете с този от 2006 г. – 66 от онези компании вече не съществуват, а от останалите 34 – 15 вече не са в списка и само 19 са запазили статута си.
„Успехът е лош учител“ гласи една популярна поговорка. И примерът на древногръцкия герой Икар ни показва това. Да се научим да бъдем винаги в крак с времето и да можем да отговаряме на предизвикателствата на реалността, е много трудно, но абсолютно необходимо, ако искаме да оцелеем и да успеем в днешния век.
Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS feed или по имейл.
