Всяка
година на 2 февруари се отбелязва Световният ден на влажните зони. През 1971 г.
на същата дата в иранския град Рамсар е подписана Конвенцията за влажните зони.
Целта й е опазване и разумно ползване на тези местообитания на водолюбиви птици,
отчитайки ги като международен ресурс. България
е сред първите страни, присъединили се към Рамсарската конвенция, в сила от 24
януари 1976г.
Политиката за опазване и
устойчиво ползване на влажните зони се изпълнява от МОСВ.
Рамсарските
места в България са “Атанасовско езеро”, “Комплекс Беленски острови”,
“Дуранкулашко езеро”, “Остров Ибиша”, “Шабленско езеро”, “Местността Пода”,
“Поморийско езеро”, “Комплекс Ропотамо”, “Езеро Сребърна”, “Езеро Вая” и
„Карстов комплекс Драгоманско блато”.
Общата им площ е 49 912, 43 ха , което е 0.45% от територията на
страната.
Една от
най-популярните влажни зони в България е Атанасовското езеро край Бургас. То е
свръхсолено, с лиманен характер в северната си част и белези на лагуна в
южната. Представлява уникална влажна зона, която предоставя редица екосистемни
услуги – изключително богато биологично разнообразие, стопанско значение,
културно значение, както и място за екотуризъм.
Атанасовско езеро е
местообитание на едни от най-редките и приоритетни за опазване типове природни
местообитания в България, а именно крайбрежните лагуни, с характерните за тях
халофитни (соленолюбиви) съобщества. Най-голямата площ от това приоритетно
местообитание в България се среща тук. В езерото са установени 233 вида висши
растения като тук е най- голямото находище за страната на европейската солянка
/Salicornia europea/ и единственото значимо находище на морския пелин
/Artemisia maritima/.
Атанасовско езеро
се намира на прелетния път Via Pontica. До 240 000 щъркели, пеликани и жерави и
до 60 000 грабливи птици прелитат ежегодно от тук по време на есенната
миграция. Това е мястото с най-голяма концентрация в Европа по време на прелет
за розовия пеликан /Pelecanus onocrotalus/ и къдроглавия пеликан (Pelecanus
crispus), тръстиковия блатар /ircusaeruginosus/, вечерната ветрушка
/Falco vespertinus/ и на второ място след Босфора по концентрация на
малкия креслив орел/Aquila pomarina/.
Заедно с останалите Бургаски езера е едно от най-благоприятните места за
нощуване на пеликаните и щъркелите между делтата на Дунав и Босфора.
Основното стопанско
значение на влажната зона е свързано с добива на морска сол. Значителна част от
територията на езерото се използва като солници, но със запазен традиционен
начин на солодобив. Това е причината за уникалната екосистема на това езеро,
което е и място със значителни запаси на лечебна кал.
Северната част на
езерото е поддържан резерват от 1999 г. Малко известен факт е, че от 1984 г.
езерото е обявено за влажна зона с международно значение по Рамсарската
конвенция. През 2007 г. територията е включена и в мрежата Натура 2000.
Влажните зони са екосистеми, в които водата е основният
фактор, от който зависят екологичните условия и свързаните с тях животни и
растения. Те са блата, торфища, мочурища или открити водни площи, естествени
или изкуствени, постоянни или временни, статични или течащи, сладки или солени,
включително територии с морска вода, дълбочината на които при отлив не
надхвърля шест метра. Влажните зони са
едни от най-продуктивните екосистеми на Земята. Поддържат богатство от
растения, риби, земноводни, влечуги, птици, бозайници и безгръбначни. Имат
изключително важна роля за кръговрата на водата като възстановяват водните
запаси и подхранват подпочвените води.
Особено ценна е способността им да пречистват преминаващите през тях
води.
На много места по света се изграждат изкуствени блата с тази цел.
Влажните зони предпазват от наводнения, като поемат голяма част от
повърхностните води. В утайките им се задържат въглероден диоксид, метан и др.
газове, затова са важни за смекчаване на климатичните промени. Имат голяма
стойност за живота на хората като водоизточник, място за риболов, събиране на
билки, животновъдство и др. Плодотворните почви около тях са подходящи за
земеделие. Предлагат добри условия за отдих и туризъм.
