БОЙКО БОРИСОВ НЕ ИСКА ВЕЧЕ ДА Е СЛОН

3
Добави коментар
javorkal
javorkal

Умореният Борисов. Снимки: Иван Стоименов

ГЕРБ имаше право на своите грешки. Така, както ги правят всички неопитни политици. И така, както грешаха всички преди тях, независимо от техния опит, защото преходът им деформираше целите като едно криво огледало.

Но ГЕРБ направиха много повече грешки. Толкова, че от Граждани за европейско развитие на България (ГЕРБ) се превърнаха в Граждани за етапно разграбване на България.

Това, което се случва от началото на 2013 година е като капката, която прелива през чашата.

До края на 2012 година имаше някаква обяснима поносимост на безобразията. Тъкмо тя даде възможност на премиера да стабилизира кабинета си, макар да е ясно, че в него има много слаби играчи. До края на 2012 година беше възможно Борисов да носи на плещите си всички останали – Мирослав Найденов, Нона Караджова, Симеон Дяанков, Цветан Тъщин, всички възможни калинки, гугутки, бири и какви ли не. Приличаше на индийски слон, пуснат да шета в европейски магазин за стъкло. Ту падне едното вице и потроши доверие, ту падне другото и счупи скъпо бижу на демокрацията.

Бойко Борисов май вече не иска да е слон.

За дюните в Несебър си затрая, а за Иракли – направо се скри. Щеше да е много оригинално, макар и тъжно, ако беше взел ножиците да открие и масовите протести срещу ГЕРБ. Но те се провеждат неоткрити вече няколко дни. Хаотични, спонтанни, с отчаяни млади хора и по-гладни от псетата работници, които са и техни родители.

Протести е имало и по-рано. Различни съсловия винаги са търсели правата си на улицата, защото това е най-сигурната гаранция, че в Брюксел ще ги чуят преди в България властниците да си отворят ушите за проблемите им. А и в крайна сметка това е работа на еколозите – да протестират.

[inspic=7262,right,,400]Протестите са пожари, които Борисов свикна да гаси с професионален маниер. Вади маркуча на добротата и залива с нея всички, който креснат под прозорците му. Но вече образът на бащицата не върши работа.

И затова бащицата се преобрази в скрит зад дебелите министерски стени режисьор-постановчик. Той се яви в медиите пред Кулезич, за да даде нареждания как да се гласува на референдума – с „Не, не, не”. Но не казва нищо за Несебър, за Иракли, за безобразната работа на Мирослав Найденов и Нона Караджова.

Не казва и защо бутна в трета глуха техния кандидат за кмет на Несебър Атанас Терзиев, който беше най-големият критикар на сегашния кмет Николай Димитров. Терзиев каза пророчески думи в предизборната си кампания  – „още един мандат на сегашния кмет и община Несебър ще бъде не най-богатата, а най-комичната и най-трагичната”. Терзиев беше изваден от общинския съвет и като компенсация му е даден пост на зам.областен управител. Хем да си трае, хем да не пречи, когато старият кмет подписва разрешителни по проекти, по които и неговите министри са в играта.

[inspic=7260,left,,300]Борисов режисира умело както видимите, така и невидимите сюжети в държавата. На един дръпне по-силно юздата, на друг я отпусне. Затова герберите понякога изглеждат като пияни коне – ту залитат в една посока, ту в друга. Ще се пуши в кръчмите, няма да се пуши. Ще се защитава АЕЦ „Белене” на референдума, хем няма да се защитава. Депутати и кметове от ГЕРБ говорят небивалици, защото някакъв невидим суфльор им подава репликите, ама не докрай. Затова те си добавят и от тях и обясненията често звучат комично.

В Козлодуй едва не набиха Иван Костов, но много по-голяма новина ще бъде, ако някой скочи на любимия премиер.

И затова той се крие. Сигурно усеща с гърба си неприязънта на хората. Един беден пенсионер може да си изпусне нервите, ако случайно е сметнал колко пъти влиза неговата пенсия от 200 лв в новата заплата на президент и премиер – 8000 лв. Точно 40 пъти. Тоест, премиерът за месец ще взима толкова, колкото бай Иван за три години и половина. Почти колкото цял мандат. Как да не го погнеш. Режисьор-постановчика в сянка веднага отмени тази част от пиесата за след изборите, за да не го „бият” много.

Това, че някой изгребал дюните, а друг строи в „Натура 2000” не е най-лошата новина. Най-лошата е, че Борисов е позволил това. Хората няма да му простят голямата лъжа, че е морален гарант за честност и справедливост. Уж беше Робин Худ за бедните, а сега излиза, че е бил таен защитник на кумци, братовчеди, обръчи и приятелски кръгове, алчни за най-апетитните терени и най-сладките поръчки. Борисов се оказа същия лъжец като царя, който дойде с фанфарни заявки.

[inspic=7259,right,,300]Хората едва ли ще простят на премиера-бодигард, който уж има сто очи и уши, че е позволил поетапното разграбване на България.

Министрите, депутатите и шефове на агенции са се облажвали кой както може. Точно под мустака на уж строгия си лидер, който уж охраняваше България от „бандитите от Тройната коалиция”.

Докато Борисов е говорил денем и нощем красиви неща по телевизиите, неговите хора скришом са си пълнили торбите. И сега изведнъж всичко започна да излиза наяве. Поетапно.

Ако се сумира заграбеното по времето на властта на ГЕРБ, сумите са стряскащи. Точната сметка сигурно ще се направи след изборите.

Тази година ще има много „сочни и вкусни” разкрития за медиите и за любителите на политическите стратегии. Хубавото е, че накрая изборът няма да е между Борисов и Станишев, а между доброто и злото в политиката.

Как се избира между добро и зло ли?

Със сърцето. А не като ти подхвърлят няколко листовки, две кебапчета и една Бира.