Над 40 живописни икони подреди в галерия „Бургас” Дякон Стоян Христов на Антоновден. В изложените творби преобладават образите на Пресвета Богородица и Господ Исус Спасител, рисувани върху платно в традицията на руската иконописна школа.
Сред тях са няколко чудотворни икони и всяка от тях има своята история, заради която са наречени така. Като например чудотворната икона на Богородица с младенеца от сибирския град Новокузнецк, която се появила внезапно върху прозореца на храм „Великомъченик Йоан” през 2000 година. Опитите да се измие стъклото не давали резултат – сякаш изображението било вътре в стъклото. И всеки път, когато стъклото е сваляно от мястото му в храма, образът изчезвал. Появявал се отново само когато то се върнело там, от където е свалено. Вярващите назовали иконата „Чаша терпения” /рус./. Говорят, че ако се вгледаме в изображението, ще видим в ръката на младенеца чаша, в която той търси и изпива всички човешки грехове. По-късно иконописец е пренесъл изображението върху истинска икона. За да изберат художника, се наложило за прегледат каталога на всички чудотворни икони –около 500, преди да се спрат на Владимир Шубенкин. За него ключовата дума се оказала „търпение”. Той правил иконата цяла година, след което тя била изпратена в Андреевския манастир в Москва, за да се добавят орнаменти.
Днес и изображението на стъклото, и нарисуваната от човешка ръка могат да се видят в Новокузнецк. Иконата е призната за чудотворна през 2008 година. Твърди се, че докосването до нея лекува очни заболявания.
Ако самият Стоян Христов е нарисувал своята икона, след като е видял оригинала с очите си, може би щеше да потвърди чудото. Защото, освен че е самоук и превърнал в смисъл на живота си рисуването на икони върху платно, той е и… далтонист. Да различава цветовете, с които борави при създаването на светите образи се доверява на помощта на майка си и на спътницата си в живота, която е лекар.
Някои от иконите, които Стоян Христов е пресъздал, сам е видял, с други се е запознал по техни репродукци. Но неговите творби в никакъв случай не могат да се нарекат копия. Авторът е вложил в тях собствената си душа. Както споделя той, страстта му е да издирва и зографисва редки и алегорични образи на икони, малко или почти неизвестни. Сред изложените икони са неговите интерпретации на Казанската и Владимировската Св. Богородица, с които се е влизало в битки, както и Божията Майка “Взыскание погибших”, където Богородица е изобразена без покрита глава.
В галерия „Бургас” можем да видим и „Всевиждащото око на Бога” – икона, която в продължение на 70 години е била под забрана за показване и която в себе си съдържа около 7 изображения. И която наистина се различава от всичко, което сме свикнали да виждаме в православните храмове.
Иконописецът се насочва към руските икони, защото те са по-пищни, изразяват повече от изпитите лица , типични за гръцката иконопис.
„Иконата се отличава от картината по това, че има святост в образа. И ако не помага –то не вреди”, заяви Стоян Христов, който изрази надежда творбите му да се харесат, благодари на множеството, уважило неговия своеобразен празник и побърза да заснеме вече продадените няколко икони от експозицията.
Всички представени икони са осветени. Едни – в манастира „Св. Георги” в Поморие, други – в Руската църква в София.
След тази изложба Стоян Христов ще продължи с магистратурата си по богословие във Великотърновския университет, но ще се включи и в стенописите на новостроящата се църква в Малкотърновското село Евренозово, както и в църква в Еленската епархия. Предстоят му и изложби в Пловдив и София.
Иконите на Дякон Стоян Христов може да бъде видяна в галерия „Бургас” до 4 февруари. Авторът обеща да добави към иконите и техните истории. А те са интересни, дори за невярващите.
