Бай Ганьо убива автора си
Четох наскоро интервю на популярен телевизионен журналист, изявяващ се и като блогър на 2-3 места. Известен с мустак и картонче и агентурното име „Димитър“. Та той казваше във въпросното интервю, че се чудел дали да не пусне „дибидюс“ гола манекенка в предаването му, да ни чете Петрарка. И правеше алюзия за българина, оприличавайки го на премръзнал врабец, който е нужно да подхранваш с по някой залък.
А онзи ден беше 150-ия рожден ден на Алеко. Чичко Гугъл ми напомни, инак аз, бедния, несретен врабец, бях забравил. Припомних си набърже биографията на Щастливеца, сетих се за тъжния му край и ми заседна пред очите оная карикатура на бай Илия Бешков. Гениална карикатура, с още по-гениално заглавие: „Бай Ганьо убива автора си“.
И си рекох, гледай ти каква девалвация. И Алеко е имал грамаден интелектуален багаж. И онзи с картончето има. Но единият громи дефектния манталитет с „Бай Ганьо“ и „Да угасим свещите“, а другият предава другарите си, ей така, за спорта, и използва трибуната, която са му дали – да менторства.
Винаги ми е криво когато някой, който има багаж, сервилничи пред някой който е прочел една книга в живота си. Или когато имаш трибуна и много хора те гледат (а някои сигурно и ти вярват), но я използваш за дребна манипулация. Навремето „хранителят на врабците“ интервюира Чомски. Комай е взел на сериозно 10-те начина да манипулираш с помощта на медиите.
В миналото, в неговото предаване работеше един друг човек със солиден капацитет, който истински уважавам. Тома Томов. Та, преди две-три години друг популярен тв ментор му зададе въпрос – защо на България й липсват духовни водачи. Такива, каквито е имала по времето на Ньой примерно, когато в отчаянието си народът тръгнал да търси опора пред дома на Вазов.
Томов отговори, че не е точно така. Духовните водачи ги има. Те обаче не са сто, хиляда, а по-скоро дузина. И няма как да са повече. Народът наистина има нужда от духовни лидери. За първи път виждам в последните месеци някакви зелени пъпки, някакъв повей на пробуждане на гражданското общество. Протестите на Орлов мост, реакцията на Дюнигейт, доматения протест на Кольо Босия. Може и да закъсняхме – 23 години след промяната, но сме на верния път. И ни трябват истински лидери, а не ментори с картончета.
Или както казваше дебелия, ояден кандидат-депутат от „Господин за един ден“: „Слуги… слуги му трябват на тоя народ, а не господари…“
