Айн Ранд е позната по света със своята рационална философия, близка по идеи с политическото и философско движение либертарианство, която тя нарича „обективизъм“.
Пише множество философски есета за свободната мисъл, защитавайки свободата, социалната справедливост и частната собственост. Не по-малък принос има и в сферата на етиката, политическата философия и епистемологията. Има издадени пет сборника с есета: „Добродетелта на егоизма”, „Капитализмът: Непознатият идеал”, „Романтическият манифест“, „Новото ляво: Антииндустриалната революция“, „Философията: кому е нужна“ и „Гласът на разума“. Други нехудожествени произведения са „За новия интелектуалец“, „Въведение в обективистката епистемология“ и „Изкуството на художествената литература“.
Айн Ранд е автор на романи като „Ние, живите“ „Химн“, „Изворът” и шедьовъра „Атлас изправи рамене” – втори по популярност след Библията. Пише също така сценарии и адаптации на своите книги за киното.
Айн Ранд значително повлиява на политическата философия и на либералната икономика, най-вече в Северна Америка. Считана е още за теоретик на индивидуалния капитализъм и на либертарианството, отхвърлящо всички форми на принуда, проповядващо ценностите на разума, производителността и „рационалния егоизъм” – главната идея на обективизма. Като член на крайните антикомунисти, Айн Ранд проповяда независимост с идеите на капитализма срещу всички форми на колективизма и религията.
Известни мислители като психотерапевтът Натаниъл Брандън, икономистите Алън Грийнспан и М. Нортроп Бюхнер, писателят Тери Гудкайнд, президентът Роналд Рейгън, философът и икономист Лудвиг фон Мизес и основателят на Уикипедия Джими Уелс споделят тези идеи. Айн Ранд подкрепя свободомислещата визия на минархизма, поставящ човека в центъра на обществото и етиката.
Според френския писател и философ Ален Лорен, специалист по нейните творби, Айн Ранд е въплъщение на „самореализиращия се имигрант”, „защото тя е извършила този подвиг, изповядвайки краен атеизъм, силно критикувайки алтруизма в името на „рационалния егоизъм”.
Нейните открито прокапиталистически бестселъри са реално един от малкото сериозни и добили широк резонанс контрапункти на левите марксически имаоистки движения на 1960-те в САЩ, Германия и Франция. През 1970-те години Ранд се концентрира върху систематичната разработка на своята обективистична философия и приложението ѝ спрямо отделни актуални обществени събития. Паралелно работи за няколко института и преподава катодоцент, издава статии и впоследствие собствени вестник и списание. Публичната ѝ дейност, участието ѝ в политологични и философски дебати са изключително интензивни и не намаляват до смъртта ѝ през 1982 г.
Кръстът е символът на изтезанието. Предпочитам знака на долара, символът на свободната търговия, а следователно и на свободния ум.
Гейл, мисля, че единственото същностно зло на земята е да се интересуваш на първо място от другите хора.
Предназначението, мястото, материалът определят формата.
Знаеш, че хората копнеят да бъдт вечни. … Как очакват да са вечни, след като не са постигали постоянство дори за миг.
Власт не се упражнява с бичове, мечове, огън или пушки. Онова, над което властта е безсилна, е душата. Вбий в нея клин, вкарай пръсти в прореза и тогава човек ще е твой…да накараш човека да се чувства нищожен.Да убиеш стремежите и почтеността му. Трудно е. И най-калпавият сред вас, отчаяно търси някакъв идеал.Убий представата на човека за ценностите. Убий способността му да разпознава възвишеното или да го постига. Никой няма власт над велики хора. Ние не искаме никакви велики хора. Но няма да отсичаме самото величие, а ще го унищожим отвътре. Великото е рядко, трудно, изключително. Създай критерии, постижими за всички, до последния човек, за най-негодния, и ще пресечеш стремежите на всички – и на великите, и на нищожните. Ще пресечеш всякакъв стремеж към по-добро, към превъзходство, към съвършенството. Не си поставяй за цел да унищожиш всички храмове – ще уплашиш хората. Издигни в култ посредствеността и храмовете сами ще се изравнят със земята.
Наблюдавайте парите. Парите са барометър за достойнствата на обществото. Когато видите, че покупко-продажбите се извършват не със съгласие, а по принуда; когато видите, че за да произвеждате, ви е нужно разрешението на някой, който не произвежда нищо; когато видите, че парите се стичат при онези, които търгуват не със стоки, а с влияние; когато видите, че някои хора стават по-богати чрез подкупи и облагодетелстване, отколкото чрез работа, вашите закони не закрилят вас от тях, но закрилят тях от вас; когато видите корупцията да се възнаграждава, а честността да се превръща в саможертва – тогава трябва да знаете, че обществото ви е обречено.
Нищо няма значение в живота, освен това колко добре си вършиш работата. Нищо друго. Само това. Каквото и друго да си, то ще произлезе от това. Това е единствената мярка за стойността на човека. Всички етични кодекси, които ще се опитат да ти набият в главата, са просто едни хартиени пари, отпечатани от мошеници, за да оскубят достойнствата на хората. Кодексът на компетентността е единствената морална система, която има златен стандарт.
Хленчещи негодници, които никога не са правили и най-малкото усилие, които не притежават способности и за това да бъдат прости писар, но искат дохода на президенти на компания, които подскачат от провал към провал и очакват вие да плащате сметките им, които смятат желанията си за равни на вашата работа и считат, че нуждата им заслужава по-голяма награда от вашите усилия, които искат да им служите, които искат това да бъде целта на живота ви, които искат вашата сила да бъде безгласна, безправна, незаплатена, останала без награда, роб на тяхната немощ, които твърдят, че сте роден за робство заради гения си, докато те са родени да управляват заради благото на некомпетентността, че вие трябва само да давате, а те – само да взимат, че вие трябва да произвеждате, те – да консумират, че на вас не бива да ви се плаща, нито телом, нито духом, нито с богатство, нито с признание, нито с уважение, нито с благодарност, така че те да могат да пътуват по вашите релси, да ви се подиграват и да ви проклинат, тъй като не ви дължат нищо, дори и усилието да свалят шапките си, за които вие сте платили?
Това ли искате? Бихте ли се чувствали горд?… Вие, който никога не бихте се предали на природните трудности, а бихте започнали да ги подчинявате и да ги поставяте в услуга на своята радост и комфорт – на какво сте се предали в човешките ръце? Вие, който знаете от работата си, че човек бива наказван само когато греши, какво сте готов да понесете и заради какво? През целия си живот сте слушали порицания, и то не заради недостатъците ви, а заради най-големите ви добродетели. Мразили са ви не заради грешките ви, а заради достиженията ви. Осмивали са ви заради всички качества на характера, които са най-голямата ви гордост. Наричали са ви себичен заради куража да действате съгласно собствената си преценка и да понесете изключителната отговорност за живота си.
Движещата сила на човека е моралният му кодекс. Запитайте се къде ви води техният кодекс и какво ви предлага като крайна цел. Зло, по-порочно от убийството на човек, е да му се продаде самоубийството като акт на доблест. Зло, по-порочно от това да се хвърли човек в жертвената пещ е да се иска да скочи в нея по собствена воля, като освен това сам построи пещта. Според собствените им признания тъкмо те имат нужда от вас и нямат какво да ви предложат в замяна. Според собствените им признания вие трябва да ги поддържате, защото те не могат да оцелеят без вас. Осъзнайте цинизма на това да предлагат тяхната импотентност и нужда – нуждата им от вас – като оправдание за вашето мъчение. Готови ли сте да го приемете? Готов ли сте да купите, с цената на невероятната си издръжливост, с цената на агонията си, удовлетворяването на нуждите на собствените си унищожители?
– Ако видехте Атлас, гигантът, който държи света на раменете си, ако видехте как стои, с кръв, която тече по гърдите му, с огъващи се колене, с ръце, които треперят, но все още се опитват да задържат света горе с последни сили, и колкото по-голямо е усилието, толкова по-тежко притиска светът раменете му – какво бихте му казали?
– Аз… не знам. Какво… би могъл да направи? Вие какво бихте му казали?
– Да изправи рамене.
Аз съм богат и се гордея със всяка стотинка, която притежавам. Спечелил съм парите си със собствени сили, чрез свободна размяна при доброволното съгласие на всеки, с който съм имал работа – доброволното съгласие на тези, които ме наеха при започването ми, доброволното съгласие на тези, които работят сега за мен, доброволното съгласие на тези, които купуват продукцията ми. Ще отговоря на всички въпроси, които се страхувате да ми зададете открито.
Желая ли да плащам на работниците си повече, отколкото смятам, че е цената на услугите им? Не желая. Желая ли да продавам продукцията си за по-малко, отколкото клиентите ми са склонни да платят? Не. Желая ли да я продавам на загуба или да я подарявам? Не. Ако смятате това за лошо, постъпете с мен както ви се нрави, каквито и да са стандартите, към които се придържате. Моите са следните. Изкарвам си прехраната, както следва да го прави всеки честен човек.
Отказвам да призная за вина факта на собственото си съществувание и факта, че трябва да работя, за да го поддържам. Отказвам да призная за вина факта, че съм способен да го върша и че го върша добре. Отказвам да призная за вина факта, че го правя по-добре от повечето хора; факта, че работата ми е с по-висока стойност от тази на съседите ми и че по-голям брой хора са готови да ми платят. Отказвам да се извинявам за способностите си, отказвам да се извинявам за успеха си, отказвам да се извинявам за парите си. Ако това е лошо, вземете го предвид при вашето решение. Ако обществото намира, че това е във вреда на интересите му, оставете обществото да ме унищожи. Това е моят морал и няма да приема ничий друг.
Можех да ви кажа, че съм сторил за събратята си повече добрини, отколкото вие можете някога да се надявате да осъществите, но няма да го кажа, защото не се опитвам да открия в благото на другите разрешение за правото ми да съществувам, нито пък признавам благото на другите за оправдание да си присвояват имуществото ми или да съсипват живота ми. Няма да заявя, че благото на другите е целта на живота ми – моята цел е моето собствено благо и презирам онези, които отстъпват своето. Можех да ви кажа, че вие не служите на общественото благо, че ничие благо не може да бъде постигнато с цената на човешко жертвоприношение, че когато нарушавате правата на един човек, сте нарушили правата на всички, а общността на безправните същества е обречена на унищожение. Можех да ви кажа, че единственото, което сте в състояние да постигнете, е всеобщото опустошение, до което всеки мародер задължително стига, когато не му останат повече жертви. Можех да го кажа, но няма да го направя.
