Видяхте ли новото туристическо лого на България? А чухте, ли че „Пайнер“ взема голяма субсидия от ЕС? Дето сега театралите ще се борят да не им я дават? Културата, братя българи, най-сетне се събуди. Толкова културни събития наведнъж откога не са ни се изсипвали на главите. Пък и бурни при това, тези събития.
Това дизайнери, това художници, това артисти и режисьори, това певици, певци и… нещо средно между двете. Само за една седмица де що има артистичен дух между Дунав и Родопите, се показа по телевизора. И Христо Стоичков да си, вече знаеш поне три имена на български режисьори. Какво по-хубаво за духовността и просветата на малкия ни, но талантлив народ?
Ето и аз не мога да се стърпя и ще взема думата да се изкажа. По всички тези въпроси. Ако накрая остане място, и нещо за Македония ще кажа. Но сега по същество.
Логото
Вие разбрахте ли какво е изобразено на него? Във фейсбук вървят залагания има или няма скрит пенис в рисунката. Бил някъде горе вдясно… Други пък твърдят, че приличало на шкембе чорба с броколи. Аз лично нямам толкова фантазия и си виждам това, което е нарисувано. А именно – колорадските планини, синьото море, българските рози, мааалко останал плаж и един голям чадър. По 20 лева на ден сянката, иначе „събирай багажа и да те нема, да не викам цигуларчетата да чупат пръстетата“… Поне аз, като го гледам този чадър, веднага се сещам за един такъв разговор.
Виж, британците може за друго да се сещат, като го гледат. То „български чадър“ си е техен лаф. Според прогнозите това лого ще вдигне посещението на туристите у нас с 25%. Интересно колко от тези проценти ще са британци, осмелили се да дойдат в страната на българския чадър? Може за тях отделно да пуснем разясняващ надпис:
„Елате вие, да не дойдем ние!“ Български чадър срещу български имигрант. Да видим кой кого…“
Макар че, като се вгледам втори път, този чадър много над границата е опънат. Да не възникнат и други асоциации, пази боже! Дано холандците не го гледат това лого следващия път като решават ставаме ли за Шенген, или не ставаме.
По-добре отсега да се задействат културтрегерите и да разсеят всякакви неприятни асоциации, като изберат подходящ туристически химн към логото. Тъкмо да вкарат и останалите важни елементи на българската идентичност. Защото това с плажовете и розите за „Шанел 5“ ясно, ама къде остават виното, ракията, жените и шопската салата? Примерно можем да заемем от Радо Шишарката оня хит:
Обичам шопската салата, мастика ледена да пия, вълните морски да ме галят и руси мацки покрай мен.
Е, така и най-страхливият британец да си, пак ще дойдеш. Ако може някъде в текста да се споменава и цената на една голяма ракия, тогава туристическият успех ще е в кърпа вързан.
Макар че идеята с Радо Шишарката може и да се окаже демоде. Гледам, че продуктите вече се позиционират само с класика. Похвално! Жалко, че щели да свалят от екран Ромео и Жулиета със сиренето деликатес. Аз лично съм твърдо „за“ злоупотребата с класици за рекламни послания. Това е най-сигурният начин неграмотното ни подрастващо поколение да бъде откърмено с Шекспир, Яворов и Достоевски.
Ето Шекспир например. Той не е написал само „Ромео и Жулиета“, ми си е бил направо графоман. „Хамлет“, „Макбет“, „Сън в лятна нощ“, трагедии, комедии, сонети… абе край нямат, как да ги научиш? Но ако пуснат по една реклама с отбрани цитати, хем текстописците няма да се мъчат, хем народът ще вкуси от благата на световната литература.
Примерно „Хамлет“ се е утрепал за реклама на бира: „Ту бир ор нот ту бир?“ Даже марката може да се казва „Шексбир“.
Или пък трите вещици от „Макбет“. Стават за реклама на всички продукти, дето са по три в едно. “ Три орисници сестри, трижди се въртим по три! Три за тебе, три за мене, три за нея – спри въртене!“ В смисъл че с тях ти минава сутрешното световъртене след тежка нощ, нали…
Имам идеи и за още реклами с класика. На мен лично ужасно са ми втръснали рекламите за дамски превръзки с техния буквализъм. Не може ли просто Хамлет да възкликне от сцената: „О, слабост, твойто име е жена?“
Ама не, замислете се, това какви възможности открива пред българския театър? Най-сетне ще се отърве от мизерията, в която тъне. Примерно поставят „Евгений Онегин“. Сяда да пише Татяна писмото си, ама режисьорът е решил сцената модерно и Танечка вади един айфон. Трака, трака по екранчето на телефона, бърше сълзи, а накрая натиска „изпрати“, обръща се към публиката и казва: „Пиши колкото дълго искаш! Без ограничения! С „Х“ – тарифа като за цял роман!“
А с „Вилхелм Тел“ на Шилер колко ябълки могат да се продадат, а?
То и реклама на ловния туризъм може да се прави, стига режисьорът малко да разшири замаха… С „Ана Каренина“ успешно могат да се рекламират услугите на бракоразводните адвокатски кантори. Как хубаво би звучало само: „Преди да скочиш под влака, ела при нас. Ние ще ти помогнем!“
Хайне пък все едно цял живот шампоани е продавал с неговата „Лорелай“:
Там чудно красиво момиче върху канарата седи, ликът й е в злато обкичен и златни коси тя реди.
Да не пренебрегваме и българската класика. Какво му е на Яворов и неговите „Две хубави очи“? Очила, лещи за очи, грим – колко неща само могат да се позиционират между стиховете му. Или пък Ботев и „Тежко, тежко! Вино дайте“- абсолютно си е за надпис върху някоя винарна. Само трябва да променим малко пунктуацията – „Тежко, тежко вино дайте“ и готово.
Ето така ще забогатеят всички – и театри, и издатели, и автори на учебници… Ще спрат да се сърдят на „Пайнер“ за субсидията. Ще се помирят, ще плеснат с ръце, па ще се прегърнат. Щото то, освен за да спрат парите на чалгата, за друго досега на протести по-интелектуалните не са излизали, та с това ще им мине враждата.
А и чалгата може да се поучи от Мелпомена и също да поразгледа малко прашасалите книжки. Какви хубави текстове могат да се намерят там. Ето например Шекспировата Жулиета как хитово се обяснява в любов:
Обичаш ли ме? Честно ми кажи! Но ако ти си мислиш, мили мой, че твърде лесно си ме завоювал, ще почна да се глезя, да те мъча и ще ти казвам не и не…
Какво чувство, какъв ритъм, каква страст! Просто виждам вече как попфолк звездите се хващат за екстеншъните за този текст. Но не бива. Класиците са помислили за всички. Ето Гьоте. Неслучайно е написал „Фауст“ в две части. Все едно е предусещал какво търсене ще има. А пък „Декамерон“ на Бокачо са си цели 100 новели!!! Ще стигне за целия „Пайнер“, че и ще остане.
Та хубави времена ни чакат, стига идеите ми да се приемат. Ще настанат мир и благоденствие в българската култура и тя отново ще може кротко да си заспи.
Фейлетонът е публикуван във в. „24 часа“
