Орел и гълъб, Гьоте

Орел и гълъб, Гьоте

 

 

 

 

 

 

 

 

Разперил млад орел крила, На лов поел, Но в миг пронизва го стрела И скършва устрема му смел. Той пада посред миртова горичка, Три дни се гърчи в болки там И тръпне изнурен Три дълги, дълги нощи; Накрая той е изцелен От животворния балсам На вездесъщата Природа. От храсталака се измъква, Крила разтваря - ала, ах, Къде е мощният размах? С последни сили се издига Над земята, За плячка закопнял, Но каца, премалял от скръб, На камъните край реката; Зарейва поглед в клонестия дъб, В небесния простор И сълзи пълнят гордия му взор.

Тогава посред миртовите гранки Долита гълъб с гълъбица - Те закачливо се поклащат По пясъка златист покрай брега И нежно гукат в хор, Извиват сластно алени очи И зърват горестната птица. Гълъбът приплясва отзивчиво До близкия шубрак, кокори се Изискано-самодоволен: "Ти страдаш! - бъбри той. - Приятелю, главата горе! ...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност