Документалният филм на Любомир Младенов, с който започва 17-ото издание на столичния кинофестивал (7-17 март), е за планината, но и за човека на 2012 г. – Протестиращия от Орлов мост
„Идеята за филм за Витоша ми дойде именно като провокация към
собствените ми стереотипи. Просто в един хубав момент повярвах, че там е различно, че
хората, които тачат и обитават Витоша, са различни и че това за мен ще е
необикновена среща – признава режисьорът – Същевременно
протестите в подкрепа на
парка, които започнаха преди около три години
(тогава беше и началото на
снимките), ми се сториха важни, макар да се събираха по 30 души и никой да не очакваше, че ще се стигне до Орлов мост от лятото на 2012-а.“
Автор на идеята за филма е Иван Попйорданов, Любомир Младенов е и монтажист, а оператор е Орлин Руевски.
Те са представили Витоша като символ, място от основно значение в ценностната система на хора като изпълнителния директор на парка между 2000 и 2012 г. Тома Белев, като младите природозащитници, като председателя на Българската асоциация за алтернативен туризъм (БААТ) Любомир Попйорданов, чиито усилия са насочени в една-единствена посока – да опазят планината от приватизация, да я съхранят „дива“, а не застроена.
Фотогалерия: Витоша, преди и сега
„Иска ми се да вярвам, че „Витоша“ е филм за пробуждането на гражданско общество в България. Това със сигурност не е специализиран екофилм, предназначен за суровоядци“, категоричен е още Младенов.
Според него зад казуса със ски-зона „Алеко“ прозира по-сериозен конфликт, а „Витоша“ е филм за всеки, който има самочувствието на гражданин.
Галина Тонева и Кирил Кирилов от „Гала филм“ разказват, че шансът да има такъв документален поглед, фокусиран около дефицитни събития у нас, каквито са протестите на Орлов мост от лято 2102, е толкова малък, че почти не им се вярва, че продукцията наистина се е случила.
Фотогалерия: Протестиращият – отново личност на годината
„Неслучайно Българският хелзинкски комитет направи протестиращия от Орлов мост Човек на годината. За нас филмът е важен с това, че показва на обикновените хора как могат да отстояват правата си, че те са важните, че правителствата и общините съществуват, за да осигуряват на гражданите условия за добър живот в тяхната държава. Както казва един от героите на филма: да се държим като граждани, които знаят своите права по конституция – това е демокрацията!“, споделят още двамата продуценти.
Самият режисьор признава, че за него Витоша е „остров, разположен в столица. Много малко хора си дават сметка какъв лукс е това. Не става дума само за красивия пейзаж или че можеш да караш ски съвсем наблизо. Въпросът е, че в тоя
криво застроен, мръсен и с малки изключения не особено уютен –
макар и любим, – наш роден град София, има едно място, което остава празно. Не в смисъл на пусто, а не-претоварено с въжделенията и безчинствата на хората. Витоша си стои там, надвесена над нас, каквато си е била винаги. Такава трябва и да остане.“
Любомир Младенов наскоро навърши 41. Пълнометражният му игрален дебют е „Ловен парк“ (2009), удостоен с наградата „Златен витяз“.
Родом е от Свищов, но е завършил художествената гимназия в София, а после – филмова и телевизионна режисура в класа на Георги Дюлгеров.
Работил е като оператор и монтажист на филми за армията; има четири пиеси като театрален сценограф; снимал е и музикални клипове. В предишни издания на София филм фест (СФФ) са били представяни късометражните му филми „34“ и „Картинг“.
