ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА КАТАСТРОФИТЕ. ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ, КРИТЕРИИ И КЛАСИФИКАЦИЯ
І. Основни понятия.
1. Катастрофа /бедствие/. Известни са много и различни определения на понятието катастрофа /бедствие/:
> Според СЗО катастрофите са природни явления или човешка дейност, които представляват или носят заплаха за живота и здравето на хората и то в степен, която изисква помощ отвън.
> Според ГЗ – внезапно събитие, съпроводено с тежки последствия, жертви, наранявания, разрушавания и повреди, които причиняват загуби, налагащи незабавна спасителна намеса в широк мащаб.
Вземайки под внимание всички известни досега определения може да се изведе следната обобщена дефиниция за понятието катастрофа /бедствие/:
> Катастрофите са природни явления или човешка дейност, характеризиращи се със следните основни елементи:
Внезапност на възникналото събитие;
�
Създаване на тежка обща и медицинска обстановка;
�Рязко несъответствие между необходимите и наличните сили и средства за ликвидиране на последствията;
2. Бедствена ситуация – тежка обща и медицинска обстановка, възникваща в един или повече райони в резултат на различни по характер бедствия.
3. Извънредно положение – състояние на повишена готовност, което се въвежда на територията, на която е възникнала бедствена ситуация.
4. Авария – внезапна технологична повреда на машини и съоръжения, съпроводена със спиране или нарушаване на технологичния процес, с взривове, пожари, разрушения и заплаха за живота и здравето на хората.
5. Нещастен случай – ограничено вредно явление, което може да се преодолее с наличните сили и средства.
6. Рискови обекти – местата, в които се съхраняват, използват, преработват или произвеждат рискови вещества.
7. Рискови вещества – високотоксични, патогенни, радиоактивни, пожароопасни и взривоопасни вещества и субстрати.
ІІ. Критерии за катастрофа.
Критериите, разграничаващи катастрофите от ежедневните инциденти биват 2 вида: качествени и количествени. Основен качествен критерий е рязкото несъответствие между необходимите и наличните сили и средства за ликвидиране на последствията. Като количествени критерии се използват:
�
Брой пострадали и смъртни случаи;
�
Брой заболели от остри инфекции;
�
Съотношение между пораженията и статистическите данни за заболеваемостта и смъртността в региона.
Тези количествени критерии са с относителен характер, поради съществуващите различия във възможностите на различните населени места да ликвидират със собствени сили и средства последствията.
> Според СЗО за катастрофа се смятат произшествията, при които едновременно се появяват 10 и повече пострадали, 10-25 души с травматично увреждане или 15-50 и повече болни.
За правилното определяне на необходимите сили и средства при оказване на медицинската помощ масовите поражения се делят на:
> масови поражения с малък размер – не по-малко от 25 пострадали, от които 10 се нуждаят от хоспитализация;
> масови поражения със среден размер – над 100 пострадали, от които 50 се нуждаят от хоспитализация;
> крупни масови поражения – над 1000 пострадали;
ІІІ. Класификация на катастрофите.
Съществуват много класификации на бедствията, базирани на различни критерии. В България е приета предложената от СЗО класификация, според която катастрофите се разделят на 2 основни групи:
1. Стихийни природни бедствия:
> метеорологични – бури, урагани, циклони, прекомерни застудявания, заледявания и затопляния;
> топологични – наводнения, лавини, свлачища;
> тектонични – земетресения, вулкани;
> космически
2. Антропогенни катастрофи:
> крупни производствени аварии /КПА/: химически; радиационни;
> социално-икономически: икономически; социални – глад, тероризъм, наркомания;
> война: Без прилагане на средства за поражение; С прилагане на конвенционално оръжие; С прилагане на средства за масово поражение;
> пътно-транспортни катастрофи: Пътни; Железопътни; Авиационни; Морски;
> други бедствия – бедствия, които не могат да се причислят към по-горе представените групи: Срутване на тунели; Заболявания от ООИ; Масови отравяния; Масови водни инциденти
