Наводнения – класификация на видовете

1
Добави коментар
woodmonster
woodmonster

     Наводненията са стихийни бедствия, природен феномен, вследствие на обил­ни валежи, интензивно снеготопене, заприщване на речните корита от ледени блокове, от свличащи се каменни блокове и земни маси, от изкоренени дървета от пороя, разрушени сгради и т.н. Те могат да бъдат и в резултат на големи вълни (цунами) по крайбрежията на морета и океани, в резултат на земетресения, вулканична дейност, циклон, торнадо, щорм и др. Големите наводнения по нашите вътрешни реки, в резултат на проливни и обилни дъждове датират от векове. Най-старото открито сведение е за наводнение през 1361 г. при Одрин от р. Марица, след това през 1595 г. са унищожени 400 къщи пак в същия район, 1858 г. р. Марица залива крайбрежните квартали на гр. Пловдив, през 1957 г. р. Марица излиза 2 пъти от бреговете си и предизвиква големи наводнения, през 1963 г. наводнения причиняват р. Камчия, Искър, Струма, Места, Арда, 1966 г. – р. Вит, Янтра, Тунджа, 1983 – Бургаски реки, 1991 г. -Янтра, Дряновска, Белишка и т.н. През 1990 г. наводнението при р. Върбица причини смъртта на 10 души, големи материални щети за над 220 млн. лв. В районите на Габрово, Дряново, Велико Търново и други селища причиниха наводненията от р. Янтра в резултат на проливни дъждове. По териториален обхват на разпространение наводненията са:

1. Местни (локални) – проявяват се на отделни реки или речни участъци.

2. Среднообхватни (мезомащабни) – в район на няколко реки.

3. Обхватни (мащабни) – ангажират значителна територия с много реки.

4. Повсеместни (крупномащабни) – обхващат по-голяма част от страната или цялата страна.

У нас, поради силно разчленения релеф, планинските масиви и ниските реч­ни долини със сравнително малък размер, се наблюдават наводнения от първите три категории. В зависимост от интензивността, повторяемостта и въздействието върху околната среда хидрометеоролозите дават следната класификация на наводненията (по С. Герасимов):

1. Малки наводнения 1 път на 10-20 г. Реката излиза в най-ниските си учас­тъци на коритото, не причинява щети. Не се помни дълго от жителите.

2. Опасни наводнения -1 път на 20-40 г. Реката залива прилежащите речни терени в големи речни участъци. Причиняват щети и се създава опасност за хора и животни в непосредствено прилежащите райони. Помнят се дълго от местните жители.

3. Силно опасни наводнения -1 път на 40-80 г. Реката се разлива на широко с опасна дълбочина (над 1 м) и скорост (над 20м/сек). Причинява повреди на мостове, водохващания, укрепителни стени, прилежащи земи, сгради и т.н. Представляват голяма опасност за населението по бреговете, запомнят се от хората като най-големи през техния живот.

4. Опустошителни наводнения – 1 път на 80-150 г. Реката залива изцяло или по-голямата част от речните долини с големи дълбочини – над 1,5-2 м., скоростта е 2,5 – 3 м/сек, речният поток е по посока на долината, а не на речно­то корито, което търпи големи промени, разрушават се мостове, диги, сгради, хидротехнически съоръжения. Причиняват огромни материални щети и човеш­ки жертви. Помнят се от хората и се разказват на поколенията.

5. Катастрофални наводнения – 1 път на 150-200 г. Заливат се огромни територии, потопява се речната долина и водният поток е изцяло ориентиран по нея.

Дълбочините и скоростите в речната долина имат катастрофални размери. По склоновете на планинските участъци може да има срутвания и свличания на големи земни маси с образуване на язове и езера, в устията – големи наносни конуси от чакъл, пясък или тиня до няколко метра дебелина. Материалните щети са катастрофални, загиват хора и животни. Остават незаличими следи в паметта на очевидци, предават се от поколение на поколение.

Освен от природни бедствия, катастрофални наводнения се причиняват от скъсване на стената на хвостохранилище. При този тип наводнения залятата местност се разделя на 4 зони в зависимост от скоростта на течението на водата, височината на вълната и разс­тоянието от населения пункт.
Първата зона е разположена в непосредствена близост до хидросъорьжението (6-12 км). Височината на вълната може да достиг­не няколко метра, а скоростта на течащата вода достига над 30 км/час. Времето за преминаване на вълната е 30 мин. Втората зона е зона на бързо течение – 15-20 км/час. Дължината на зоната е 15-20 километра, времето за преминаване на вълната – 50-60 мин. Третата зона – на средно течение със ско­рост 10-15 км/час и дължина 30-50 км. Времето за преминаване на вълната е 2-3 часа. Четвъртата зона е зона на слабото течение (на разлив). Скоростта на течението достига 6-10 км/час. Дължината и се колебае от релефа на местнос­тта и може да лавира от 35 до 70 км.

Големината на медицинските загуби се влияе преди всичко от плътността на населението в заливната зона, характера на застрояването, разстоянието от населения пункт до хидросъоръжението, подготовката, наблюдателност­та и предварителната нагласа на населението, своевременното известяване за бедствието, височината на заливната вълна и времето на нейното преминаване, температурата на водата и въздуха, в коя част от денонощието става наводнението (ден или нощ), разположението на медицинските здравни заведения в региона, наличие на добре подготвени водноспасителни отряди в застрашени­те райони.
Значение за намаляване размера на загубата сред населението има предва­рителното планиране на медицинското осигуряване на населението при катастрофални наводнения. В ликвидирането на медицинските последици взема учас­тие цялата медицинска служба на региона, на съседни райони или страната.

При наводненията медицинската служба трябва да реши два основни проблема:

1. Организиране на медицинското осигуряване на пострадалите и на еваку­ираните от залетите зони в други населени места.

2. Организиране на хигиенно-противоепидемичен контрол на региона.
Първата медицинска помощ се оказва от самото население, водноспаси­телните отряди, от санитарните дружини, от съхранили се медицински кадри в региона. За да бъде първата помощ пълноценна е необходимо населението от застрашените райони да бъде обучено за оказване първа помощ на давещи се и удавени. След оказването на първа помощ спасените се евакуират към най-близките оцелели болници. Евакуацията на всички спасени към болнично заведение е задължителна, предвид спецификата на давенето и удавянето и от­там – възможните тежки и невъзвратими последици. Поразени, които се нуждаят от тясно специализирана помощ, след стабилизиране на състоянието им могат да бъдат транспортирани към пулмологични отделения или клиники.

          След оттичането на водата, мястото на наводнението представлява по­тенциална опасност за развитието на епидемии. При тези бедствия са харак­терни повреда във водопроводната и отходна мрежа, смесване на водите, натрупване на отпадъци, тиня, камъни, трупове на загинали хора и животни, заблатяване на местности и т.н. Основният проблем е организирането и провеждането на стриктен санитарно-хигиенен контрол върху дейностите от страна на населението и съответните органи по очистването на сградните и улични­те площи, различни други терени, заблатените околоречни лъки. Тази важна задача се извършва от РИОКОЗ, с нейните специализирани групи, отряди и лаборатории. Тези звена провеждат и контролират дезинфекцията, дезинсек­цията и дератизацията на района за недопускане на развитие на насекоми, комари, гризачи и други преносители на инфекции.

          Организира се епидемиоло­гично наблюдение върху пострадалите за развитието на чревни инфекции (дезинтерия, холера), на трансмисивни (коремен тиф, петнист тиф, малария и др.) и за бързото им изолиране. Извършва се непрекъснат санитарен контрол на водата, хранителните продукти и обекти, на почвата, организира се водоснабдяването от други източници, унищожават се храни или се дава експертно заключение за тяхното ползване след определена обработка и т.н.   Този голям брой задачи, които трябва да решава медицинската служба, налага тяхното предварително планиране и провеждане на необходимата подготовка за тях. Нашата страна, в която има изградени над 4000 водоема, както и над 1000 км. водни (речни и морски) граници е потенциално застрашена от катастрофални наводнения. Това изисква изграждането на цялостна система за защита и своевременно оповестяване на населението за опасност от такива бедствия, спазването на определените норми при проектиране и изграждане на хидротехни­чески и крайбрежни съоръжения, стопански обекти, сгради и мостове, преливници на язовирни стени, оставяне на незастроени площи около стари речни корита и т.н. Тези проблеми са от компетентността на ДАГЗ, на държавни и обществени структури и лица, на хидролози и метеоролози.