Само Франция може да спре евентуална забрана за отглеждане на рози и лавандула, убедени са производителите на ароматните масла в България
Темата е разработена от Светлана Трифоновска, Георги Джендов и Петър Лазов в сп. „Агрозона”, Януари 2013
„България ще е основен потърпевш от евентуално ограничение за отгележдане на лавандула и рози за ароматни масла, защото е световен лидер в производството на тези растения.”
Невинното на пръв поглед съобщение в пресата, че в Брюксел на неофициално ниво се водят разговори дали да не се ограничи производството на растения, източници на етерични масла, защото са алергенни, внесе смут и притеснение в България. Въпреки че браншовите асоциации в сектора все още не са излезли с официални становища какво да се прави в случай на криза, веднага след празниците производителите насрочиха специални събрания, за да обсъдят темата. Това беше съобщено от Филип Лисичаров, производител и председател на бизнессдружението „Българско розово масло“. Според него България не би могла сама да се бори, ако възникне подобен проблем, но може да разчита изцяло на Франция, която е не само производител, но и на 100% разчита на лавандуловото масло от България. Причината е, както вече цял свят научи, че полетата в страната на Петела са заразени с опасна бактерия и фермерите не могат да произвеждат лавандуловия цвят. Така българите волю-неволю, с изричните молби и настояването на Франция, поеха удара и голяма част от полетата ни вече са синьо-лилави. „Ще протестираме в Брюксел, ако подобни ограничения влязат в сила“, спонатанно обявиха новите лавандулови земеделци от Добруджа. Те са убедени, че колегите им от западните страни ще ги подкрепят и няма да оставят без последствия такива скандални решения.
С две думи, въпреки че все още няма реална заплаха, секторът не е подготвен да защити бизнеса си, като няма и лоби, което да отстоява интересите му. Българската държава не е излязла с официална позиция, тъй като няма официално искане от Брюксел. Не е известно също така, неофициално да са водени разговори или запитвания за подобни ходове към тези производства. Към настоящия момент единственият представител на властта, който е предприел някакакъв ход е евродепутатката Мария Габриел, след като Агрозона поиска коментар от нея. Тя не се ангажира с какъвто и да е отговор, а заяви, че ще поиска информация от ЕК, затова дали наистина има такива намерения и какви са евентуалните мотиви за тях. От екипа й уточниха че вече има питане от нейна страна.
Вариант са храните и фармацията
Трябва ли да се тревожим? Да, защото зад всяка крушка си има дръжка. И дори да няма нищо официално от ЕК, очевидно е, че има среди, които са заинтересовани от ограничения за растителните суровини за козметичните индустрии. България ще е пряко и силно засегната, независимо че става дума за бутикови производства. От една страна традиционните производители между Карлово и Казанлък на рози и розово масло, особено на биологични такива, имат варианти. Според Филип Лисичаров, ако парфюмерийната индустрия спре да използва натурални масла, от това всъщност ще загубят елитните парфюми, тъй като в тях се добавя малка частичка розово масло, което всъщност удължава трайността на основните аромати. Изцяло синтетичните продукти са наистина нетрайни. Иначе цветовете, маслото им, както и конкрета и абсолюто, които се добиват от тях, имат огромен пазар в храните и фармацията и най-вече в елитната козметика. От тях се произвеждат конфитюри, ракии, ликьори, които се използват като диджестиви, розова вода, която е с приложение и в козметика и в сладкарство, и е естествен консервант. „Азия например, буквално тръпне за продуктите от розово масло“, увери Лисичаров.
Румънски мераклии
Драмата във френските полета рефлектира по много странен начин в България. Първоначално всички мислеха, че за да се отговори на исканията на пазара, който е основно в сферата на козметиката, ще бъдат засадени или възстановени лавандулите площи основно в Долината на розите. Каквато си е и дългогодишната традиция. Смята се също така, че това е мястото с подходящи почви и климат, където растението дава най-добри резултати. В долината, много от производителите на рози, отглеждат и разсад за лавандула, както и други билки. Те са категорични, че само там растенията дават маслото, с необходимите качества. „Продавал съм стотици и хиляди стръкове разсад в Румъния със спокойствието, че няма да навредя на себе си и другите производители в България, защото знам че при тях няма да се получи ефектът от нашата долина“, разказа пред Агрозона Филип Лисичаров. „Предупредил съм и румънците да не очакват много, така че съвестта ми е чиста“, допълни той. Според него лавандуловите насаждения и маслото в Източна България също са с по-лошо качество от тези в Подбалканските полета. Причината е, че не се ползва качествен разсад, а много от фермерите подхождат стихийно, любителско-печалбарски. „Заради тях пада качеството и се подбиват цените ни“, възмущава се той.
Синьо-лилавата лудост на Добруджа и Лудогорието
Последните три години на френски лавандулов дефицит обаче буквално побъркаха Добруджа и Лудогорието. Ненаситният пазар провокира тамошните фермери да зарежат традицонната пшеница и да започнатг да отглеждат лавандула. Сините ароматни треви настъпват в Силистренско, Шуменско, Добричко и чак до Балчик. Добивите от декар са просто изумителни, като първенец е районът на Шумен, където добивът стига зашеметяващите числа от 451 кг./дка. Агрономи обясняват, че причината е в засушаването и по-горещия климат, който очевидно добре е повлиял на Североизтока и климатът е заприличал на Френския. Всяка година площите се увеличават със стотици декари, като само за миналата година в Добричко са засадени 1000 дка с лавандула.
Бизнес с перспекитиви
Освен любителските мераци за бързи печалби, много от фермерите в Добричко залагат на прецизно изготвени бизнес планове. Някои от тях залагат изцяло на биопроизводство, използват мерки за финансиране по Програмата за развитие на селските райони, а в непосредствените им планове са идеи за собствени дестилерии и лаборатории. Тези хора едва ли ще преглътнат лесно ограниченията и едва ли ще оставят каруците си на средата на моста. Мнозина от тях са млади фермери на по трийсетина година, с добро образование и възнамеряват да превърнат тези дейности в постоянен поминък, не само за семействата си, но и за местните хора. Това е нещо, което държавата трябва да има предвид и да не подминава безмълвно заплахите, защото става дума и за огромно количество заетост, което този бизнес осигурява по време на кампаниите.
Синтетичната индустрия и ароматните къщи
Всъщност кой мъти водата?
Според Филип Лисичаров, не Турция, с която си делим първото място в производство на рози, а синтетичните индустрии са основния враг на производителите на природни масла. Те завземат територии, защото тяхната продукция е много по-евтина. За сведение, от три години цените на розовото, както и на лавандуловото масло растат. За миналата година литър от първото е вървял по 6400 евро. Лавандуловото – около 100 и над 100 евро за литър. Основният играч на пазара на розово масло са ароматните къщи. За справка, едни от най-известните са швейцарските Живодан и Фермениш, американската АФФ, френската Роберте и др. Всъщност те изкупуват маслата и правят формулата на парфюмите, която след това продават на парфюмерийни къщи като Кристиан Диор, Шанел и др. Освен с натурални, те работят и със синтетични масла. Вероятно растящите цени на природните продукти вече не са съвсем по вкуса им и е напълно възможно да зреее основателно недоволство и в тези среди, допуска ароматният бранш.
Жътвата е в най-жаркото лято
Жътвата на лавандула изисква много работна ръка, неуморен труд, съобразителност и благоразположение на природата. Сутрин се става преди изгрев слънце. Коли събират работниците от съседните на града села. Те са предимно от ромски произход. Никой не се навива да работи за по-малко от 30 лв. Някои земеделци осигуряват храна, вода и цигари. Често да помагат се включват и семейни приятели. За 20 дка с лавандула са необходими 15 – 20 души, които успяват да съберат реколтата за един ден.
Слънце, сърпове като бръснач и много пот
Лавандулата се жъне в най-горещите и слънчеви дни, когато маслото се качва в цветовете. Работата започва, още докато слънцето е ниско до хоризонта. Самата жътва се извършва с трактор, който е снабден с нужния инвентар и голям кош, в който се натрупва синята и ароматна реколта. Необраната лавандула се събира на ръка от изнурените от слънцето работници. Те използват остри сърпове, които не са никак безопасни в ръцете на несръчните. Когато кошът се напълни, цветовете се изсипват на предварително подготвени брезенти. След това хората ги тъпчат в чували.
Най-големият враг е дъждът
Нашествието на пчелите прави жегата още по-голяма и умората още по-тежка. Ухапванията са нещо обичайно, но и опасно за алергичните. Облаците от жужащи пчели обаче са нищо пред летните бури, съпътствани с поройни дъждове, които превръщат прахта в кална каша, а черните пътища – в черни реки. Докато бурята отмине, работниците се крият под брезентите. Най-лошото е, че дъждът и по-ниските температури са пагубни, защото значително намаляват добивите и качеството. Но жътвата продължава. В края на деня резултатът е огромна купчина от претъпкани с лилави цветове чували. На следващия ден пълният с дъхав товар тир се отправя към избраната дестилерия, където се преварява лавандулата. След дестилацията земеделецът може да продаде добитото масло на самата дестилерия или да го пласира другаде, ако не го удовлетворява предложената цена. Следва заслужена почивка, но тя не трае дълго, защото работата на нивата никога не свършва.
37 хил. дка с лилавата трева
Близо 9 000 тона лавандулов цвят е прибран през 2012 г. в страната. Отчетеният среден добив е в размер на 241 кг./дка. Най-високи средни добиви са получени в областите: Шумен – 467 кг./дка, Добрич – 459 кг./дка, Пазарджик – 328 кг./дка и Силистра – 297 кг./дка. По последни данни, реколтираните площи от лавандула през 2012 г. в България възлизат на 36 645 дка.
Отчетеният рандеман в началото на миналогодишната кампания е 100-130 кг. лавандулов цвят за 1 кг. масло, а в края на кампанията е 60 кг. цвят за 1 кг. масло. Изкупната цена на лавандулов цвят се движи в размер на 1,20-1,60 лв./кг.
Български конкрет и абсолю за висшата парфюмерия
Собствните насажадения от рози и лавандула на българската фирма „Интермед“ са само биологични. Имат и голямо конвенционално производство. Фирмата преработва растенията на 120 доставчика, купавайки рози отвсякъде. От отглеждания невен пък правят вода, която изнасят за Тайван, където пък от нея произвеждат лосиони и кремове. Невенът е много добър за кожата, за рани. Основната линия козметика за бебета на немската био-марка Веледа, за която Интермед работи, е от невен.
Интермед може би едниствени в България произвеждат конкрет и абсолю, продукти на съвременните технологии. Конкретът е като крем, като маска, като лосион, като емулсия. Създържа много восък. Абсолю пък е вторична екстракция от конкрета, луксозен продукт, носител на основния мирис на розите. Абсолю не е претърпял високите температури, през които минава маслото и е носител на по-природния мирис, който може да се вдъхне от самото растение. Това е продукт, който отива във висшата парфюмерия и козметика.
Японките са луди по розовото масло
Пазарите на българската фирма „Еньо Бонев” са Европейският съюз, САЩ, Япония, а от тази година розово масло ще отпътува и за Арабския свят. Една от големите компании в САЩ преди няколко години е направила единственият в света 100% органичен сертифициран парфюм с техни продукти. „За нас един от основните пазари е Япония“, посочи Филип Лисичаров, управител на семейната фирма. Той разказва любопитна история за страната на Изгряващото слънце, където розовото масло се ползва като хранителна добавка. Продава се в капсули, които се пият и така неутрализират аромата на потта. Японките са луди по тях, усмихва се той. Според него бъдещето на розовите продукти е в хранителната индустрия и фармацията. Производството в „Еньо Бончев“ се отличава и с качеството на розовата вода. В нея процентът на етерично масло е с 3-4 пъти по-високо съдържание на розово масло. И понеже то е натурален консервант, не се налага да слагат допълнителни добавки, за да съхранят водата и практически тя може да издържи до 2 години, без да се развали. Те произвеждат розова вода от типичната българска роза дамасцена, органична роза алба вода и роза от синтифлория и розово масло.
