Сезонът на трихинелозата
Д-р Диана Йорданова, гл. ас. в Националния център по заразни и паразитни болести
25-01-2013
В сезона сме на масовата консумация на домашно приготвени суджуци, луканки, пастърми, наденици и други месни деликатеси и съответно в сезона на… трихинелозата.
Случаи на това заболяване се регистрират във всички региони на страната, особено където се ловува. Болестта е разпространена сред дивите хищници (вълк, чакал, лисици, мечки) и всеядни животни (глиган, плъхове, мишки и др.). Много често тя се пренася от природните огнища и към домашните свине чрез дребните гризачи или когато биват хранени с кланични шкартати.
Щом ловците започнат да носят диво месо, започва правенето на колбаси, най-често от смес на глиганско и домашно свинско, а напоследък и с конско или магарешко. Паразитът Trichinella sp. „се крие” в мускулните влакна на животното и остава жив при сушените колбаси и когато месото не е достатъчно термично обработено. При дълбоко замразяване или консервиране паразитът загива, но остават токсични продукти и месото става негодно за ядене.
Заболяването започва след кратък инкубационен период, колко е тежко зависи от количеството изядено месо и интензитета на опаразитяването. Меко казано, няма доказателства, че е истина приказката на ловците: ракията убива трихинелите.
Първите симптоми са като при грип: обща отпадналост, гадене, повръщане, температура, болка и зачервяване на гърлото. Следват отоци около очите и лицето, горните крайници, обриви, болки в скелетната мускулатура. Трихинелите проникват в мускулните влакна на болния, капсулират се и остават дълго живи. Невро-мускулните нарушения се изразяват в намалена мускулна сила и отслабване на сухожилните рефлекси.
След като загинат трихинелните ларви, може да остане трайно нарушение на съкратителната функцията на мускулите. Заболяването може да протече леко, средно тежко, тежко с усложнения или да има смъртен изход. Най-честите усложнения са от страна на сърдечносъдовата система (миокардит и тромбемболична болест) и белия дроб.
Комбинацията от болки в мускулите, отоци около очите и еозинофилия до голяма степен насочват към диагнозата трихинелоза. След 10-15 дни от началото на консумацията в серума на болния се появяват специфични антитела, които могат да се открият чрез серологично изследване. Целта на тази диагностика е бързо откриване на острия стадий на инвазията и провеждане на своевременно и адекватно лечение. Имате ли съмнение, направете това изследване веднага. То се покрива от здравната каса, извършва се в паразитологичните лаборатории към Самостоятелните медикодиагностични лаборатории в страната.
За да се предпазим, трябва преди всичко да бъдем изключително внимателни към домашно приготвените сушени деликатеси. Месото трябва задължително да е преминало ветеринарен контрол. И ако е от глигани, и ако е от домашни прасета, то задължително се изследва за трихинелоза от ветеринарните органи. Пробата за ветеринаря се взема от дъвкателните мускули, междуребрените мускули, от мускулите на диафрагмата. Ако се занесе все пак готов колбас – да не е по-малко от 100 г.
Иначе месото трябва да е добре сварено или изпечено, като при приготвянето му късчетата да се нарязват на по-малки парчета, за да може температурата в сърцевината да достигне висока стойност. И никога не опитвайте сурова кайма! За 10 години у нас са регистрирани 94 епидемични взрива и 123 спорадични случая с 3284 лица, консумирали опаразитено месо. През 1994 и 1997 година са регистрирани и два смъртни случая.
бутони за социални мрежи
