І. НАЧИНИ ЗА ПРИЛАГАНЕ:
1. Биологична диверсия, при която се извършва заразяване на водоизточници, предприятия на хранителната, фармацевтичната и козметичната промишлености, масово заразяване на вода, хранителни продукти, медикаменти и козметични средства, които поради масова употреба могат да играят важна роля за рязко влошаване на епидемиологичната обстановка.
Този метод включва и разпръскването на заразени членестоноги, насекоми, гризачи и птици, които представляват източник на зараза. Заразяването на хората става или непосредствено от тях, или чрез допълнително заразени от тях животни.
В съвременни условия диверсионния метод има второстепенно значение.
2. Аерозолният метод е най-опасният начин за биологично нападение. При него се извършва заразяване на въздуха чрез създаване на аерозоли от патогенни микроорганизми или токсини. Възниква възможност за заразяване на големи територии с всички намиращи се върху тях обекти – хора, животни, растения, транспорт, хранителни продукти, вода, почва, въздух и др. При разпръскване на течна култура от патогенни микроорганизми аерозолът наподобява фина мъгла, а при разпръскване на изсушени култури и токсини аерозолът е под формата на дим. Създадения аерозолен облак се разпространява по посока на вятъра като заразява местността. При аерозолният метод заразяването на хората може да стане през носа, устата, конюнктивите и наранена кожа. При аерозолното заразяване се разширяват входните врати, инфекциозният процес протича по-тежко и изисква по продължително лечение.
ІІ. СРЕДСТВА ЗА ПРИЛОЖЕНИЕ
Биологичното нападение може да бъде извършено посредством различни технически средства – авиационни бомби, ракети, артилерийски снаряди, мини, балони, контейнери със заразени животни, генератори с бактериални аерозоли и др. Боеприпасите се зареждат с течни или изсушени силно концентрирани култури от патогенни микроорганизми или токсини.
Характеристика на биологичното оръжие.
1. Поразяващите свойства на биологичното оръжие зависят от биологичните свойства на използвания причинител на заболяване, от метода, по който той се прилага, от пътищата на разпространение на инфекцията.
2. Биологичното оръжие може да включва един инфекциозен агент, но може да съдържа и комбинация от няколко причинителя. То притежава голямо проникващо действие – прониква във всички укрития, в които навлизат въздух и вода.
3. При употреба на биологично оръжие се заразяват големи площи с причиняване на масови заболявания сред хората. Биологичното оръжие е с висока поразяваща сила и продължително действие.
4. Биологичното оръжие оказва своето въздействие не само непосредствено в момента на нападението. Хората и животните могат да се заразят и по-късно при съприкосновение на здравите с вече заболели или със заразените предмети.
5. Продължителността на заразяващото действие на биологичното оръжие зависи от устойчивостта на използвания причинител във външната среда. Заразяването с биологично оръжие става при вдишване на разпръснати във въздуха причинители, при консумация на заразена вода или храна, или при ухапване от заразени членестоноги /бълхи, комари, кърлежи/. Заразяване е възможно през конюнктивите на очите или през наранена кожа.
6. При използване на съвременно биологично оръжие е възможно заразяване по дихателен път не само с инфекции, за които той е естествен път на заразяване, но и с други инфекции, които при естествени условия не се предават по въздушно-капков път.
7. Посредством водата и хранителните продукти могат да се разпространяват изкуствено голям брой заболявания /холера, коремен тиф, туларемия, чума, антракс и др./. Особено опасно може да се окаже заразяването на питейната вода или на храните за масова употреба с ботулинов токсин.
Особености на епидемичната обстановка в огнище на биологично заразяване.
При прилагането на биологично оръжие възниква огнище на биологично заразяване – това е територията, подложена на непосредствено въздействие с биологични агенти, които представляват източник на разпространение на инфекциозни заболявания. Възникналия епидемичен процес се подчинява на общите закономерности, характерни за епидемичните ситуации от естествен произход, но се наблюдават и следните особености на разпространението на инфекциозните агенти, използвани като оръжие:
1. Неочаквано, без никаква причинна връзка с епидемичното състояние на района възникват масивни епидемични огнища. Изчислено е, че размерите им могат да бъдат до няколко хиляди квадратни километра.
2. Възникналия в резултат на употребата на биологично оръжие епидемичен процес по-нататък ще се развива по естествен път, но може да се предполага, че още в началото ще има висока интензивност. Затова способстват следните по- важни условия:
а/ при аерозолния начин на употреба на биологично оръжие се създават възможности за едномоментно заразяване на голям брой хора по аерогенен път и следователно за създаване на голям брой източници на заразата, от които по-нататък може да последва заразяване на още по-голям брой здрави хора;
б/ масивните дози от микроорганизми, с които се извършва заразяването стават причина за включване във веригата на епидемичния процес и на имунизирани хора;
в/ интензивното заразяване на широки площи с всички обекти от външната среда е причина за бързо заразяване на все повече нови хора, преминаващи през заразената територия, консумирали заразена вода или хранителни продукти, докоснали се до заразени предмети;
3. Възможно е да възникнат много огнища в различни територии едновременно, което създава голямо напрежение в организацията на противоепидемичното осигуряване на населението.
4. В една и съща територия могат да бъдат използвани няколко инфекциозни агента и токсини, поради което се появяват, както заболявания от различни инфекции и интоксикации, така и много смесени инфекции. Всичко това създава сериозни затруднения в клиничната, микробиологичната и вирусологичната диагностика.
5. Докато в появата и разпространението на редица инфекциозни болести в естествени условия се установява определена сезонност, такава при употребата на биологично оръжие не може да се счита за закономерност.
6. За биологичното оръжие е характерен скрит период на действие. Както е известно при всяка инфекциозна болест има инкубационен период, различен по своята продължителност. Поради това действието на биологичното оръжие не се проявява веднага, а след определено време. В случаите, когато биологичното нападение е открито своевременно, наличието на инкубационен период е благоприятно, защото позволява да се проведат навреме бързи профилактични мероприятия с голям ефект. По-друга е обстановката, когато биологичното оръжие е използвано скрито. В такъв случай много хора, които в момента на биологичното нападение са били под въздействието му в дадена територия, ще я напуснат преди да заболеят, а след изтичане на инкубационния период и проявяване на заболяването ще се окажат в друг често пъти отдалечен район. По такъв начин се създават условия за пренасяне на инфекцията далеч от огнището на биологично заразяване и възникването на допълнителни епидемични огнища. Едновременното появяване на заболявания в огнищата на биологично заразяване и в допълнителните епидемични огнища е причина за трудното установяване на мястото на употреба на биологично оръжие.
Методи и средства за защита от биологично оръжие.
Защитата на населението от биологично оръжие включва прилагането на различни методи и средства, повечето от които се използват и в противоепидемичната работа при мирновременни условия за унищожаване преносителите на заразните болести.
Колективни средства за защита. Използват се специалните противовъздушни херметизирани скривалища. Те се строят дълбоко под земята с оглед защита от атомно оръжие и са снабдени със специални филтропоглътители за пречистване на постъпващия отвън въздух.
Лични средства за защита.
Противогазът е най-сигурното средство за защита на дихателните органи и очите от биологично оръжие.
�
Респираторът също осигурява защита на дихателните органи. По-лек е от противогаза и в по-малка степен затруднява дишането.
�
Памучно-марлена маска. Изготвя се от 4 до 8 слоя марля и един слой памук и се превързва към лицето с 4-ри връзки.
�
Защитни очила. Предназначени са за защита на очите. Трябва да прилягат плътно като се доуплътняват около носа с памук.
Защитно облекло. Предпазва тялото от заразяване при аерозолно нападение или при употреба на заразени членестоноги. Състои се от гащиризон с качулка, гумени ботуши и гумени ръкавици.
Профилактични имунизации. Създаването на имунитет към заразните болести може да бъде постигнато чрез използването на ваксини, анатоксини, серуми, гамаглобулини и бактериофаги.
Екстремна профилактика. Приложение на антибиотици и сулфонамиди за предотвратяване заболяването на хора, които са били изложени на опасност от заразяване с патогенни микроорганизми или токсини.
Защита на питейната вода. При заразяване с биологично оръжие на централни водоизточници същите се прекъсват, докато се осигури пълно обеззаразяване на водата. За питейни и домакински нужди се използва вода от местни водоизточници /помпи, кладенци/. Те трябва да бъдат поддържани в добро хигиенно състояние и да са защитени от заразяване. При непосредствена опасност кладенците се покриват с полиетилен, брезент или друго непроницаемо покривало. Населението трябва да си осигури защитени от заразяване запаси от вода. Водата се съхранява в добре почистени и дезинфекцирани варели, бурета, бидони и други плътно затварящи се съдове, които се поставят в добре затворени помещения и се покриват с непроницаема покривка. Преди употреба питейната вода трябва да се преварява в продължение на 30-40 мин.
Защита на хранителните продукти. Сигурно защитени от биологично заразяване са всички хранителни продукти, намиращи се в херметични /метални, стъклени, пластмасови/ опаковки. За да се предпазят от заразяване, опаковките с хранителните продукти се поставят в плътно затварящи се сандъци и шкафове или се покриват с полиетилен. Храните от животински произход се предпазват от заразяване като се поставят в хладилници или плътно затварящи се шкафове. Хлябът, хлебните произведения и насипните хранителни продукти се поставят в полиетиленови опаковки и се съхраняват в плътно затварящи се шкафове. Течните храни се поставят в добре затворени стъклени съдове. Храните, които не се пазят в херметични опаковки се консумират само след топлинна обработка. Неподдаващите се на такава обработка храни се унищожават.
Лична хигиена. Голямо значение за предпазване от заразяване има спазването на лична хигиена: измиване на ръцете с вода и сапун преди ядене, често изкъпване и смяна на бельото, изваряване на приборите за храна и други.
Дезинфекция. Методи:
Механични – измиване с топла вода и сапун с четка и обилно изплакване.
Физични – изваряване на храни, прибори, кухненски съдове и различни предмети.
Химични – чрез използване на химични дезинфектанти /хлорамин, хлорна вар и др./.
Дезинсекция. Методи:
Физични – изваряване, гладене с гореща ютия, третиране с горещ, сух или влажен въздух и др.
Химични – приложение на контактни инсектициди /хексахлоран, линдан, негувон и др./.
Дератизация. Извършва се чрез:
Профилактични мерки – предпазване на помещенията от проникване в тях и развъждане на гризачи.
Изтребителни мерки – механични/капани/ и химични/цинков фосфит и кумаринови препарати/ средства.
