Митична песен Стоян си телци пасешепо самодивски игрищаи с мешницa* си свиреше.Самодиви се събрали,събрали и са играли,играли и се уморили,че са високо хвръкналипо зелените елхици,при студяни бистри кладенци,по равни гладки полянки,по цветни росни моравки.Три са се голи съблекли,че си сукмани съблеклии златокрайки привязкии зелен пояс момински,и самодивско забунче.**Стоян си чарда покара,че на валяк превали,самодиви си издебна,та им сукмани открадна.Самодиви са излезли,и трите голи, без ризи,трите се молят Стояну:- Стояне, младо овчарче,дай ни, Стояне, сукмани,сукмани самодивишки! Стоян им гине дава.Първа Стояну думаше:- Дай ми, Стояне, сукманче,че имам майка мащехаи майка ми ме убива. Стоян й нищо не каза,на й сукманче подаде.Втора Стояну думаше:- Дай ми дрехите,Стояне, че имам до девет братяи тебе, и мене убиват. Стоян й нищо не каза,на й дрехите подаде.Трета зовяха Раданка,тя си Стояну думаше:- Дай ми, Стояне, дрехите,че съм си една у майказа синец и за дъщеря.Ти да не сакаш, Стояне,самодива жена да водиш?Самодива дом не събира,ни ти деца отглежда! Стоян си тихо говори:- Яз такваз мома си търся,да бъде една у майка!Че си я у тях заведе,с други я дрехи облечеи се за нея ожени.Три години са се водили,станала трудна, неволна,мъжка е рожба добила,пануда му са сторилии име му са гудили,та са го Данчо нарекли.Като година изпълнил,година му са напили,яли са, още пили са,кумец Стояну думаше:- Я Да ми, куме, посвиришсъс твойта гайда мешница,кумица да ми поиграй,как самодиви играят! Стоян с мешница засвири,а Раданка си заигра,както хората играят.Кум си Раданки думаше:- Раданке, мила кумице,що ми, кумичке, не играеш,както самодиви играят?Раданка куму думаше:- Моли се, куме, Стояну,нека ми дрехите извади,дрехите самодивските!И кум му се помолил,а Стоян се е предумал,сам си се Стоян излъга,като му е рожба добила,че не ще назад помисли.Че й сукманче извади,сукманче самодивишко,извади, та й подари.И Раданка се завъртя,че из коминя изхвръкна,че на къщи е кацнала,самодивишки си засвирии Стояну си думаше:— Не ли ти рекох, Стояне,самодива дом не домува!Плеснала ръце, плесналаи е високо хвръкнала,та е далеко отишлау пусти гори зелени,до самодивски селища,на момински кладенци.Там се Раданка окъпа,моминството й се повърна,че у майка си отиде.* мешница – гайда**забунче – дълга дреха
