Въпреки че никой модел не може точно да представи и имитира реалността, моделите могат да разширят нашите разбирания по определен проблем, като ни помогнат да зададем правилните въпроси. А те на този етап са повече от отговорите.
Има ли разпознаваеми български продукти в магазини в други страни-членки на ЕС? Какво се случва с пограничните региони когато се строят магистрали в посока запад-изток? Кои са градовете-центрове на влияние на Балканите? Как българската икономика да стане конкурентноспособна? Това са само част от въпросите, които провокират авторът да представи и проследи различни локализационни подходи за регионално развитие.
Отлиствайки книгата „Локализационни подходи за регионално развитие” първото, което прочитам е максимата на Питър Дракър: „Не е толкова важно да правим нещата правилно, по-важно е да правим правилните неща”. „България има опит в правенето на неправилните неща.”- споделя с мен авторът и ми обръща внимание да се запозная с направлението НИГ.
В началото на 90-те години на миналия век се появява ново направление, дискутирано в научната литература чрез много модели за анализ, обединени от общото название New economic geography- Нова икономическа география (НИГ). Тя се основава на концепцията за „икономиите от натрупванията”, т. е икономии, причинени от намаляване на транспортни разходи, увеличаване на печалби (приходи от мащаба и факторната мобилност), в опит да се обясни концентрацията на клъстъри от фирми, работна сила и потребители.
Европейската интеграция, проектите за международни трансевропейски коридори, включващи мостове, магистрали, тунели, пристанища и други елементи, целят точно това- компаниите намиращи се в страните от ЕС, да могат да търгуват помежду си на пренебрежимо ниски транспортни разходи, което фактически се изразява в интеграция на пазарните зони. Така с подобряването на инфраструктурата се променя съотношението време-пространство, както и конкурентноспособността на фирмите в даден регион и техния търговски ареал.
Два типа сектори формират икономиката на даден регион:
1/ Експортно ориентирани сектори- включват всички дейности, за които ефективното търсене е външно за региона и основната част от продукцията се изнася. Тези сектори осигуряват по-голямата част от нетните парични потоци в региона.
2/ Местни сектори- включват всички сектори, за които ефективното търсене е вътрешно за региона. Това са производствените системи, които всекидневно обслужват потребностите на местното население.
Например разкриването на ново предприятие в експортен сектор, което създава работа за 4000 души, ще създаде 6000 нови работни места в местните сектори. Така общият кумулативен ефект би се равнявал на 10 000 нови работни места (експортно базиран мултипликатор на Хагет, 1965).
Друг подценяван факт в България е този, че икономическата система функционира на база възприятията, навиците и оценките на участниците в нея. В този смисъл икономическата география е поведенческа наука. Една от силите, причиняващи агломерации, които все още не са достатъчно изследвани, са връзките между хората, възникващи чрез създаване и трансфер на знания, известни като „К-връзки” ( съкращението произлиза от английската дума „knowledge”). Обратно на К-връзките, традиционните връзки чрез производство и трансфер на стоки и услуги могат да бъдат наречени „Е-връзки” (произтича от думата „economy”).
Повече по темата можете да прочете в „Локализационни подходи за регионално развитие”, Косьо Стойчев, 2012
