Jenite.bg е свободно пространство, в което говорим ние – жените. Това е нашият девиз и ние наистина държим на него. Затова много се радваме, когато читателките ни пишат, за да споделят своите мисли, тревоги или преживявания.
Днес в редакцията пристигна този забавен разказ на Славка Красимирова, който със сигурност ще ви напомни за поне един познат от собственото ви обкръжение. Желаем ви приятно четене!
Боже, и днес е ден. И тъй като съм си изпила кафето и слънце грее, нямам желание да убивам никого. Освен някоя и друга минута, отделена за отваряне на някое прашно чекмедже от моите спомени. Скръъъц… Ха, това направо си заслужава отново да го изтръскам, да го преразкажа и пак да го нафталирам!
Един ден от миналия век, когато все още не бях трайно и щастливо разведена. Аз – в кухнята, готова да се преборя с поредната гадорийка. „Половинката“ – в хола. А едно гласче се надига и крещи: „Хей, загубена жено, за какво ти е този мъж, като дори и една изгоряла крушка не може да смени?“
„Аха!“, си казвам аз, я да се вслушам. И с ликуващи танцови стъпки връхлитам в хола, моля за помощ. Не срещам съпротива. Завръщаме се в кухнята и се залавяме за работа. А тя, работата, нали е от женски род, пак си избира мен.
Въпросната „половинка“ започва да нарежда, като свекърва с току-що поставено чене от металокерамика. „Дай ми крушката!“. Давам я. „Донеси дървен стол!“. Нося го. „Дай четири гумени чехли!“. Нося и тях. Тук вече започва да става интересно. Питам защо са му тези неща. За изолация под краката на стола. А хъъ…
„Отвърти бушоните!!!“ ОК! Тичам и нося бушоните. Милият той, качен на дървения стол, а столът обут с гумени чехли. Той държи с една ръка крушката, а другата, в която е бушона, дава последна команда. „Иди вземи точилката и стой до мен!“ Не мога да не изпълня важната заповед на инженер, икономист, а в случая и съпруг.
Застанала в пълна бойна готовност, питам невинно: – Защо? – Защото, ако ме удари ток, да ме удариш през ръцете.
Ако това се случваше сега, директно в главата бих го думнала, но тогава още я нямаше Демокрацията.
Благодарим на Славка за този текст, който ни усмихна още от сутринта! Ако и вие искате да зададете своя въпрос относно смисъла на любовта, живота, Вселената и всичко останало; да разкажете поучителна, забавна, покъртителна история или пък просто имате нужда да споделите мирогледа си с някого, чувствайте се свободни да ни пишете! Ще бъдат публикувани само материали, одобрени от редакцията и обработени от коректор при нужда.
А за да следите всичко, което се случва при Jenite.bg, присъединете се към нашата страница във Facebook!
