Обичате ли минтонет?

Любопитно
| От: Утро |
9 февруари 2013, 11:20 |
| Брой: 6744

Не знаете какво е минтонет? Грешите, със сигурност го познавате много добре и дори сте участвали лично в него ако не в зала, поне на плажа, но ви е известен под друго име – волейбол. А днешният 9 февруари е ден първи в историята на един от най-популярните спортове в света и той чества своя 118-и рожден ден. Родоначалник на тази красива и интелигентна игра е американецът Уилям Морган, който поставя мрежа за тенис на височина 197 см и първият гейм се играе с плондер от баскетболна топка.
Уилям Морган е роден в щата Ню Йорк през 1870 година. На 20-годишна възраст постъпва в колежа в Спрингфийлд, който по него време е част от Младежката християнска асоциация ИМКА – съществуваща и активно работеща и днес организация. Там Морган среща Джеймс Нейсмит, който през 1891 година създава друг световен феномен и индустрия за милиарди долари – баскетболът. Морган от самото начало не харесва баскета. Струва му се, че е доста по-груб и динамичен и дори някак вулгарен за неговите нагласи и представи за занимателна игра.
След като се дипломира, младият Бил /така американците съкращават името Уилям/ постъпва на работа като главен преподавател по физическо възпитание в един от най-добрите колежи в Масачузетс и това му дава възможност да развие собствена концепция за физическата култура въобще. Започва да пише свои програми, да въвежда нови упражнения и името му постепенно се разчува не само сред студентите, а и сред шефовете. Желаещите да се обучават в часовете му все повече се увеличават, а
ръководството е доволно от младия ентусиаст
Така Морган получава пълна свобода и започва да мисли върху нова състезателна и занимателна игра, която да развива комплекс физически и психически качества у младите хора, но да не е толкова „буйна и интензивна“ по собствените му думи като набиращия главоломна скорост баскетбол.
Описвайки първия си експеримент, Морган казва: „В търсене на подходяща игра ми дойде на ум тенисът, но той изисква ракети, топки, мрежа и друга екипировка, затова захвърлих тази възможност. Но идеята за мрежа изглеждаше добра. Вдигнахме я на височина 6 фута и 6 инча от земята, точно над нивото на главата на средно висок човек. Нуждаехме се от топка, а сред тези, които изпробвахме баскетболната беше прекалено голяма и тежка, а само плондерът на баскетболната топка – прекалено лек и бавен“.
В друга държава вероятно всичко би свършило дотук, но в просперираща Америка, рекламирана по света като Страната на неограничените възможности,
липсата на подходяща топка не може да е пречка
С благословията на колежанската управа Морган поръчва в местна фабрика за спортни стоки топка с точно определени параметри. Тя трябва да е с покрит с кожа плондер, обиколката й да е не по-малка от 25 и не повече от 27 инча /63.7 и 68.6 см/ и да тежи от 250 до 330 грама.
Поръчката е изпълнена стриктно и така на бял свят идва първата истинска волейболна топка. Тя е достатъчно лека, за да се прехвърля без големи усилия през мрежата, но и достатъчно тежка, за да осигури динамични пасове и забивания в полето на съперника.
Следва създаването на правилата. Те вече са нахвърляни, но не са презицирани.
Тук на помощ идват двама приятели на Морган –
д-р Франк Ууд и Джон Линч, които обличат в кратък, ясен и точен регламент идеите на преподавателя-откривател.
През 1896 всички директори на физическото обучение в колежите на ИМКА се събират на конференция в Спрингфийлд. На нея Морган прави първата демонстрация на играта си на новопостроения стадион в колежа. Уилям взема със себе си два отбора с по петима състезатели, които вярват в успеха на новия спорт, а тежестта на демонстрацията се подсилва от факта, че капитаните на двата тима са известни и уважавани пожарникари в Масачузетс – една от най-важните и престижни длъжности във всеки американски град по онова време.
Морган обяснява на колегите си, че играта е създадена за закрити пространства, но може да бъде играна и на открито. Според първоначалната му идея в нея могат да участват неограничен брой състезатели. Целта е да се запази топката в движение над мрежата от едната страна към другата.
След като чува обясненията на Морган и вижда демонстрацията,
един от присъстващите професори предлага играта да се нарича волейбол
/летяща топка на английски/. И Морган, и всички останали приемат идеята.
Стартът е даден. Създателят на волейбола вече знае, че играта ще се въведе в колежите на ИМКА, което е гаранция за бързото и развитие, но трябва да се изготвят прецизни правила. Морган дава свой ръкописен проект на шефовете на физическото възпитание в колежанските катедри по физическо възпитание, а те на свой ред създават комитет за предложения за преподаването и популяризирането на новата игра.
Кратък материал за играта и нейните правила е публикуван в изданието на ИМКА „Физическо образование“, а правилата са включени в първото официално издание на Северноамериканската лекоатлетическа лига.
Постепенно волейболът се налага като колежански спорт, а през 1900 година топката прехвърля мрежата в посока Канада. 8 години по-късно играта стига до Япония, скоро завладява Филипините, откъдето прелита в Китай и Индия. Следва покоряването на Южна Америка, като входът е през Мексико, разпространение в Европа и в Северна Африка.
Азия дава важен тласък
на непознатата до този момент игра. Тя се оказва изключително атрактивна и се превръща в мания, която през 1913 е включена в програмата на първите игри на Далечния Изток, организирани във филипинската столица Манила. Тук има една особеност. В Азия волеят се играе по тъй наречените „кафяви“ правила. Според тях отборите включват по 8 състезатели.
Големият бум идва през 1916 година, когато се публикуват данни, че над 200 000 души в Щатите играят волейбол, като пропорцията мъже-жени е почти изравнена. И това ако не е революция – жени на игрището… Тя се дължи на факта, че и женското направление на ИМКА приема и започва да развива играта.
Заради масовия интерес Националната колежанска лекоатлетическа лига публикува правилата на волейбола и няколко статии за играта. Така
духът завинаги е пуснат от бутилката
През 1918 година броят на състезателите във всеки отбор е ограничен до шестима, а през 1922-а е фиксиран и максималният брой контакти на всеки тим с топката – 3. До трийсетте години на 20 век волейболът се играе предимно за удоволствие и с доста разнообразни правила в различните части на света. Постепенно започва организирането на международни първенства и през 1947 година, когато човечеството иска по-бързо да се отърси от ужасите на току-що приключилата Втора световна война, се създава Международната федерация по волейбол (FIVB), която днес включва над 220 национални федерации и е втората по численост спортна организация в света след Международния олимпийски комитет.
Първият световен шампионат за мъже се провежда през 1949 година, а за жени – три години по-късно.
Европейската конфедерация по волейбол (CEV) е основана на 21 октомври 1963, а от 1964-а играта става част от олипмийската програма. Утвърждаването й става на заседание на МОК в София.
През 1988 година се въвежда системата грешка-точка за петия гейм /тайбрека/, а от 1998-а тя се въвежда за всички геймове, като точките за победа се увеличават от 15 на 25 с изключение на петия гейм, където остават 15.
В България волейбол се играе за пръв път през 1922 година в София, а през 1924-а сервиси вече се бият и в Русе.В името на рекорда
* Рекордът за най-силен сервис в света държи Матей Казийски, който е бил сервис със скорост 132 км/ч.
* Първи сервис с отскок започват да изпълняват бразилците в началото на 80-те години.
* Рекордът по посещаемост на волейболен мач е поставен на 19 юли 1983 година в приятелската среща между националните състави на Бразилия и СССР. Тогава на знаменития стадион „Маракана“ посетителите са били 96 500 души!
* На квалификацията за Световното първенство през 2009 г. женския отбор на Тайланд побеждава Бангладеш с резултата 25:1, 25:1, 25:3 – най-големият разгром в историята на играта.
* Рекордът за най-продължителен гейм е поставен през 2007 г. в Атина на мача между АЕК и ПАОК, който продължава 57 минути и завършва 54:52.