Командосът от „Морските тюлени“, убил Осама бин Ладен, наруши мълчанието си, като разказа в интервю за сп. „Ескуайър“ за трите куршума, които изстрелял срещу лидера на „Ал Кайда“ и за финансовите си затруднения като безработен цивилен.
Командосът запазва самоличността си в тайна, но разказва за първи път за операцията през май 2011 г. и за безпокойствата си за сигурността на семейството си. „Той изглеждаше объркан. И по-висок, отколкото очаквах“, разказва „морският тюлен“ за Бин Ладен. Когато командосите се натъкнали на лидера на „Ал Кайда“ на третия етаж на пакистанското му скривалище, той хванал най-младата си съпруга за раменете и я изблъскал напред, а наблизо имало три автомата АК-47.
„Не зная дали тя имаше бронежилетка или беше изблъскана, за да се пожертва за тях двамата. Той имаше оръжие в обсега си и беше заплаха. Трябваше да го прострелям в главата, за да няма възможност да се взриви“, разказва командосът. „В същата секунда го застрелях два пъти в челото. Бам! Бам! В следващата секунда той се свлече на земята. Падна на пода пред леглото си и аз отново го прострелях. Бам! На същото място. Той беше мъртъв, не се движеше. Беше с изплезен език“, допълва „морският тюлен“.
Друг командос, който участвал в операцията, Мат Бисонет, разказа за операцията в първо лице в книгата „Нелесен ден“, публикувана миналата година. Тя предизвика гнева на представители на Пентагона, които го обвиниха, че е нарушил клетвата си да не разкрива класифицирана информация. Според статията на „Ескуайър“ целият сблъсък с Бин Ладен продължил само 15 секунди. Но най-мъчителният момент настъпил по-рано, когато „стрелецът“ разбрал, че един от хеликоптерите стелт Блек Хоук, участващи в операцията, се разбил при приземяването си в комплекса.
„Помислих, че никога няма да се измъкнем от там. Мислех, че трябва да откраднем коли и да караме към Исламабад. Защото другият вариант беше да останем там и да чакаме пакистанската армия да се появи…Именно тогава се притесних“, разказва командосът. След като операцията, при която не беше убит или ранен нито един „морски тюлен“, приключила, той разбрал за успеха й. Но през лятото на 2012 г., когато се оттеглил от армията, командосът започнал да се безпокои за отмъстителни атаки срещу семейството си и за живота си като цивилен.
Тъй като се оттеглил от военноморския флот след 16-годишно носене на униформата, той нямал право на пенсия, която се дава само на хората, които са служили поне 20 години. „Той даде толкова много на страната си, а сега изглежда оставен в праха“, казва съпругата му. „Не усещам никаква подкрепа, не само за моето семейство, но и за другите семейства в общността. Честно казано нямам никого, с когото мога да се видя или да поговоря. Също така не усещам съпругът ми да е получил много за това, което е постигнал в кариерата си“, допълва тя.
