За разходка в Катманду просто не можеш да си направиш план. Улиците са тесни, пълни с таксита, мотори, велосипеди, разни модели дълги и странни трактори, Тук Тук, полиция, строежи, дупки, амбулантни търговци, кучета, котки, крави, съмнителни на вид хора и вечерно време местните травестити – лейдибой (ladyboys)… Трябва да се оглеждаш навсякъде… Дори едно возене с такси е приключение: скрапът по шосето е толкова много, че би повдигнал дори гуми 4х4. Не е учудващо, че колите са в лошо състояние. Останах една седмица в туристическия център Тамел. Има тонове агенции за трекинг, магазини с фалшива екипировка North Face, бутици с хипарски дрехи. Улиците си приличат и образуват нещо като лабиринт, в който се губех и след една седмица.
Отидох да посетя всички великолепни храмове в долината Катманду. Най-напред Пашупатинат, храмов комплекс на брега на една река, където индусите изгарят телата на мъртъвците. Това беше първият ми допир с място от такъв вид и ми направи доста силно впечатление. Децата, посрещнали ни на входа, които буквално скочиха върху нас, когато дадох банан на едно момиченце. После продавачките, толкова красиви и усмихнати, и тези стари мъже с техните бели бради и тюрбани. И едни по-чудновати, с изрисувани лица, които чакаха, облегнати на храмовете, на някого да му хрумне да ги снима за няколко рупии. Гравираните храмове, стъпалата, куполите. Все едно се разхождаш в картина. Накрая минахме през едно място, където живеят садху – хора, посветили живота си на религията. Всъщност техните дни минават в молитви… и пушене на хашиш.
Една малка скоба за това вещество. В Катманду то беше навсякъде. В хотелите, по улиците, имаше подозрителни миризми навсякъде. Хората весело си го прехвърляха. Видях да расте марихуана на алеята до един бар. A на официалната карта на маршрута Анапурна са отбелязани марихуанови насаждения черно на бяло, сякаш са картофени ниви.
Да се върнем на храмовете. Ступата (вид куполовиден храм) Буда беше приказен. Гигантската статуя е с кръгла основа, а квадратната глава има пронизващи очи на всяко от четирите си лица. Червени, сини, зелени и жълти молитвени знамена, опънати с въжета, окачени на високи стълбове. Кой знае защо хората задължително обикалят този паметник по посока на часовниковата стрелка. Навсякъде наоколо са разположени множество метални гравирани цилиндри и всички ги въртят ли, въртят около самите тях. Имаше един гигантски в една къщурка на входа, където трябва да влезеш и да го завъртиш… В Бода (името на селото) има много будистки манастири. Там може да се влиза и спокойно да се бъбри с монасите, които са супер мили и говорят много добре английски.
Говориха ни за Буда. Той е роден през 563 г.пр.Хр. Сега живее 55-ото си прераждане. И всеки път преди да умре оставя съвсем конкретни указания как ще се прероди. Буда е първият, успял да се отдели напълно от тялото си, от физическите си нужди (спане, ядене и т.н.), от петте си сетива и от любимите си същества (като семейството) и да открие какво е истинската душа с дълбока медитация.
Тази статия ви хареса? Последвайте Peika.bg и във Facebook, за да не пропуснете нито едно от нашите вдъхновения за път наблизо и далеч!
