И сега…за какво да мечтаем
като всички мечти са измислици,
щом успяхме да ги разгадаем
и отдавна не вярваме в приказки?Малко тъжно ни става в душата,
че щастливи сме само във сънища.
Там препускаме с лунния вятър,
но заплакваме щом се събудим…Няма искрени, верни приятелства
щом шушукат, когато си гърбом
и обръгнали сме на предателства.
Обичта? – даже тя е оскъдна!Шепа пясък от джоба на лятото,
вятър луд със надежда в крилата…
Всичко свършва внезапно, когато
във сърцето я няма мечтата! Автор: Таня Матеева
БЕЗВРЕМИЕ – Таня Матеева – Поезия за живота – Поезия – Сайт за поезия!
