Какво прави една велика игра велика? Сравнително прост въпрос с невъзможно сложен отговор. Някои биха казали – вложените в разработката й време, усилия и ресурси. И биха били прави… отчасти. Защото историята на видеоигрите познава достатъчно „сигурни залози“, провалили се с гръм и трясък. Но познава и доста примери, в които гейм заглавия, създадени буквално от нищото, със скромен капитал и шепа хора,, са успявали да надскочат многократно мащабите си, превръщайки се буквално в попкултурен феномен.
Други биха посочили като вероятен отговор инвестираните в създаването на играта воля, умения, креативен талант, сърце и душа. И вероятно биха били на по-прав път, позовавайки се на онова вече позабравено, но златно By gamers for gamers, което беше ръководен принцип в средите за гейм разработка през златните 80 и 90 години на миналия век, когато гейм индустрията беше все още млада и повече гейм, отколкото индустрия. Уви, днес този принцип се спазва рядко, погребан под камари с маркетингови проучвания, корпоративни решения и стратегически цели за максимизиране на печалбата. Това, разбира се, е обяснимо – в наши дни игрите са „Голям бизнес (ТМ)“, с годишни обороти, съперничещи (а понякога засрамващи) тези на сродните му клонове от развлекателната индустрия – кино, телевизия, музикална сцена.
В същото време факт е, че днес геймингът повече или по-малко преживя трудния си пубертет и уверено навлиза в зрялата си възраст. А както знаем, със зрелостта идват и опитът, способността за преоценка и волята за промяна; за напускане сигурните коловози на утъпканите пътища и търсенето на нови предизвикателства. Разбира се, не всички съвременни игрални студиа и компании имат куража, решителността и прозорливостта да направят подобна стъпка. Една част от тях чисто и просто не могат да си позволят подобна дързост по чисто финансови, бизнес причини. Други предпочитат да „залагат на сигурно“, криейки се зад фасадата на безкрайни продължения, стриктно придържайки се към максимата „Ако не е счупено – не го поправяй“. Но измежду всички тях, макар и рядко, се срещат малки (но не незначителни) гейм студиа, които не се страхуват да поемат рискове. Да търсят себе си в един свят, който е все по-малко гейм и все повече индустрия. Студиа, склонни да се вслушват повече в гласа на геймърите и по-малко в звъна на парите. Студиа като полското CD Project – автори на едно от най-емблематичните както като качества, така и като маркетингов модел съвременни ролеви заглавия – The Witcher.
