Юлиян Емилов – Яшко: За Чавдар БСл, Ботев Вр, романтиката във футбола, внуците и всичко останало…

1
Добави коментар
fzuberski
fzuberski

Юлиян Емилов е роден на 18 март 1961 г. Преди да заиграе в Ботев Вр през 1980 г. се състезава на амaтьорско ниво. Неговият талант е забелязан бързо от съгледвачите на „Ботев“ и още на 17 год. възраст е привлечен в редиците на врачани. По това време „Ботев“ е постоянен участник в „А“ РФГ, а Юлиян Емилов успява за запише забележителните 196 участия с 13 гола в майсторската група. През 1990 год. Емилов се завръща в родния „Чавдар“ БСл и помага за завръщането му в единната „Б“ РФГ. През следващите 10 години Яшко се състезава за „Чавдар“ и ФК „Първа атомна“ Козлодуй по терените на „В“ Северозападна АФГ. Активната си футболна кариера завършва през 2003 година като състезател на „Чавдар“ БСл.Имаме уговорка за среща с легендата на Ботев Враца от близкото минало Юлиян Емилов. Халфът е роден в северозападното градче Бяла Слатина и именно там ще се видим. Отиваме на уреченото място половин час по-рано, но той вече е там и ни чака. Кафето, в което минава нашия разговор е почти извън центъра на града, а от колоните в заведението свири сръбска музика.- Когато бях на лагер си лягах рано и с едно малко касетофонче и слушах такава музика – признава Яшко, както е известен сред феновете на футбола по този край. Въпреки годините, бившият футболист все още е със същата прическа както преди 30 години. Голяма и гъста коса, наподобяваща грива на лъв. – От малък ми викаха Марио Кемпес заради косата – смее се Яшко.Спортно облечен е и излъчва строгост, но някак си по приятен начин. За наша изненада виждаме, че горнището на анцунга му е от официалната екипировка на шампиона Лудогорец.- Личен подарък ми е от моя приятел Ивайло Петев – казва ни Яшко и разговорът започва. НачалотоЕмилов не e юноша на никого. Като малък играе по градските първенства и в местното ТКЗС. – Когато бях на 13-14 години гонех топките, когато се събираха да играят по-големите от мен. Не като сега, можеш – не можеш играеш. Пуснаха ме за 10 минути и като видяха, че имам качества започнаха да ме викат да играя по-често. Малко след това ме поканиха да играя за отбор в градските първенства. Аз се състезавах за нашето ТКЗС. В един мач се изправяме срещу завод „Гарант“, в който играеше целият отбор на Чавдар Бяла Слатина по това време. Пребих ги! Вкарах им два гола – разказва Яшко докато ни поднасят кафето, а той настоява да черпи.След градското първенство Юлиян Емилов е поканен в Чавдар. Първоначално е резерва, но след това се налага бързо в тима. Така се стига до приятелски мач с Ботев Враца.Бобата Жечев- Пуснаха ме дясно крило. Не играх лошо. След мача треньорът на Ботев Добромир Жечев ме попита кога влизам в казармата и къде ще бъда. Обясних му, че отивам в поделението в Роман, а той обеща да направи всичко възможно да ме вземе в тима на Ботев – добавя Яшко, а ние решаваме да звъннем направо на Жечев и да го попитаме какви спомени има от тогава.- Как да не го знам Яшко – говори ни легендарният български централен защитник, докато Емилов е усмихнат до ушите. – Страхотен играч с бразилски качества. Беше много добър… – тук вече даваме телефона на Яшко, който няма търпение да се чуе със своя бивш треньор. Двамата провеждат около 5 минутен разговор след, който бившият халф е наистина щастлив. Благодари ни затова, че го свързахме с Жечев, тъй като са си изгубили дирите през години.- Дайте ми номера да си го запиша – иска от нас и продължава да разказва – Пусна ме в един приятелски мач. Бяхме 40 играчи на проби, Жечев одобри само мен и още едно момче. Веднага се сещам за нещо друго. Имахме мач, не помня срещу кой отбор беше точно. Един срита мой съотборник, а Жечев скочи ядосан от скамейката „Няма ли кой да го убие тоя, бе“. Аз настигнах момчето от другия отбор и го изхвърлих на пистата с шпагат. Погледнах треньора, а той ми се усмихна доволно. Голям треньор и човек. Винаги ще съм му благодарен. Преди мач така ни мотивираше, че стискахме зъби и побеснявахме. Кажеше ли нещо, то ставаше. За мен той е най-добрият треньор с когото съм работил. От „А“ окръжна ме взе.“КазарматаПреди да заиграе в Ботев обаче Яшко минава през други отбори. Всичко заради казармата. Той заминава за Роман. Там изкарва един месец. Командироват го после за Перник без много обяснения, а той тайно се надява да го пратят към Враца.- Казах им „Чакайте, бе. От Враца няма ли да ме викнат? Защо в Перник, а не във Враца?“ Командирът ме сряза и ми каза, че от Враца ако ме искат, ще ме намерят. Честно да си кажа помислих, че приключих с футбола. От Перник ни пратиха в едно съседно село – Борнарево. Страшен студ беше. Излъгахме, че сме арматуристи като отидохме, а аз дори не знаех как се държат клещите. Видях, че няма да стане тая работа и попитах един майстор дали има отбор в селото. Помолих го да ме заведе и да ме пробват. Отборът на Борнарево играеше в „А“ окръжна. Харесаха ме още в приятелския мач, в който дебютирах. Тогава вкарах три гола. Пак с много зор и перипети почнах в отбора. След това дойде нова заповед за командировка. „Стига бе, момчета, тук мачове играем, студа ни охлажда мислите, работим си“, започнах да се обяснявам, ама няма кой да чуе. Пратиха ме в Големо Бучино. Някакъв генерал ме искал. Бяха последни в групата, пак окръжна, аз отидох и ги направих втори. Побърквах ги на терена! Най-хубавото беше, че спах в един фургон до стадиона и ми беше добре, защото не бях в казармата. После пак командировка – този път в Козлодуй. Те играеха бараж за влизане в „Б“ група, но дойде писмо, че нямам право да играя, тъй като съм футболист на Големо Бучино. Отборът на Козлодуй падна и загуби баража. Аз останах и дойде контрола с Ботев Вр. Рекох си, че моментът ми дойде. По време на мача ударих две греди през първото полувреме, а на почивката от Враца дойдоха в съблекалнята и ме договориха да заиграя при тях. Тогава бяха в „А“ група. Играх там до 90 г. Тръгнах си, защото започнаха да освобождават старите кучета и аз се ядосах. Щом ще е така, не подписах договор и си тръгнах. Прибрах се в Чавдар, а после още малко играх в Козлодуй… – усилват сръбската музика при което Яшко се ядосва и скръцва със зъби. Музиката веднага е намалена.Ботев ВрПървият ми мач беше в Перник. Пуснаха ме второто полувреме при резултат 1:1. Сашо Ангелов вкара два гола тогава. Жечев много ме хареса и ми каза, че ако продължавам така ще ям бял хляб. След два кръга дойде мач с ЦСКА. Тогава играчите им ги бях гледал само по телевизията и не можах да спя от вълнение, че излизам срещу червените. Стадионът беше пълен. Толкова народ не бях виждал. Първите десет минути не знаех къде се намирам. Трябваше да пазя Джевизов… Ей, намалете тая музика бе?! – скарва се отново Яшко и разговорът продължава. – Преди трябваше да умре някого, за да вляза аз. Бил съм дълго резерва и съм чакал своя шанс във Враца. Имаше моменти в които съм искал да изям тревата и да се докажа в някои мач, но просто не ставаше и бях слаб. Случваше се, нормално. Винаги обаче играех с кеф и се раздавах до последно. С Милен Горанов като играехме само ми викаше да тичам напред и той ми я даваше. Спринтирам и гледам топката пада пред мен. Намираше ме без проблем. Като играч на Ботев ме избираха в отбора на кръга в „А“ група. Даваха ни по 2-3 звезди посредством представянето ни. Бил съм доста пъти сред най-добрите 11. Когато бихме Тракия с 3:1, журналист от вестник „Старт“ ни снима с Бойко Краев и беше написал „Време е Вуцов да погледне към Емилов и Краев“, но така и не ни викнаха в националния. Да идеш там трябва да даваш нещо, сега е същото.- В този момент пийналият барман в заведението поздрави Емилов със сръбска песен, но легендарният халф по-скоро се ядоса, отколкото се зарадва. – Човек да не може да си каже две нормални приказки… Не ги обичам тия работи. И като футболист беше така. Ние никога не сме празнували победа над отбор. След мач всеки се прибираше в къщи и това е. Не пиехме и нямаше пияници. Когато бихме Левски на Герена с 6:3 се събрахме целия отбор на терена за снимка. Направихме я, обаче после се беше осветила нещо и не бе излязла. След няколко дни играхме пак с Левски, но за купата. Пребиха ни с 8 гола и след мача ни викаха „снимайте се сега мама ви д*еба (смее се). Не знам как ги бихме няколко дни по-рано.СблъсъцитеКато играч на Ботев Емилов има редица силни мачове, които се помнят от феновете и до днес. През 1985 г. врачани бият два поредни пъти Левски, като едната победа е насред „Георги Аспарухов“. – И в двата мача вкарах гол. Тогава обаче стадионите бяха пълни и ставаха страшни мачове. Сега кой да гледат хората? Няма кой и затова няма публика. Преди срещите с Левски и ЦСКА  не можех да спя по една седмица, защото нямах търпение да играя срещу тях. Няма страх! Няма контузии! В такива мачове и да си мъртъв трябва да играеш. Голям кеф е да играеш срещу големи футболисти. Сега само Лудогорец са добри, ЦСКА и Левски са гола-вода. Няма да забравя обаче мача с Тракия в Пловдив. Бихме ги с 3:1, а аз вкарах за 1:1 с глава. Това да вкараш на Левски или ЦСКА е нещо голямо. Сините имаха страхотни футболисти – Сираков, Велев, Йорданов… Много! Нямаха слаби. По мое време всички бяха силни. Сещам се за един мач с ЦСКА. Трябваше да пазя Христо Стоичков. Неговите съотборници нещо го обиждаха и аз го базикнах. „Какво става бе, виж как те обиждат твоите хора“, а той ми каза само „Те ще видят къде ще стигна. Аз ще ги оправя“. Той е голям футболист. За мен той е най-големият футболист. Стоичков е легенда! След това е Божидар Искренов. Ако пазеше режим, Гиби щеше да е нещо страшно. Играл съм и срещу други големи играчи – Начко Михайлов, Петко Петков, Мишо Вълчев, Спас Джевизов, Зехтински, Пламен Марков, Джони Велинов, Петър Курдов… Днес няма такива. Сещам се и за Георги Илиев-Майкъла. Страхотен играч. Гибона обаче ги правеше луди всички.РомантикатаФутболът е гел, татуировки и скъпи коли сега. Преди не е било така. Романтиката се състоеше от закачките между футболистите по терена, щипането, блъскането, мръсните номерца… Именно те придаваха по-приятен вкус на битките по терена. Яшко е на същото мнение и решава да ни припомня подобни случки.- Най-трудно ми е било да играе срещу Гибона. Знам как ще поеме топката, знам на къде ще тръгне, но просто няма спиране. Беше уникален! Веднъж ни предстоеше мач с Левски. Отборът пристига на нашия стадион 5-6 часа преди мача. Близо 2000 сини фенове чакаха Гиби. Той се измъкна някак си дойде и ми вика: „Брат, айде да идем да пийнем по нещо“. Взех го аз с колата и отиваме на бар. Той почна да пуши и да пие все едно след малко ще умира. Аз му викам „чакай бе, след малко мач имаме. Какво правиш?“. Гиби само ми каза: „И така ще те бия“. И вярно, би ни сам. Спомням си пък като трябваше да пазя Петьо Зехтински. Казах му „Бат Петьо, ако искаш да си добре, стой си на едно място, че ще стане страшно“. Така и на Пламен Гетов. Малко преди Световното в Мексико играх срещу него и му казах, че ако иска да участва на финалите, не трябва да се опитва да ми се противопоставя сега. По време на мач сме се обиждали, псували, но след края винаги сме си приятели. Имаше един Йорданов, мургав от Черноморец. Ритна ме в един мач, причерня ми и го гоних после през целия терен да го бия. Най-много проблеми обаче имах с Благой Блангев от Ботев Пд. Беше и национал. Обиждаше ме много, аз го псувах, но това е играта. Нормални неща са. Сега играчите не се и псуват. Романтиката я няма.СлавияВръщаме Яшко назад във времето и го питам дали е мечтал да играе на по-голямо ниво. Имал ли е тази възможност и какво всъщност му е попречило да продължи нагоре по стълбичката на успеха. Можело е, но е имало една причина…- Знаех, че мога да играя и в по-голям отбор, но аз си изкарвах много лесно картони. По едно време дори не взимах заплата, защото с нея ми покриваха глобите за наказания. Имаше момент, в който и съдиите ме бяха нарочили и ми вдигаха картони за нищо. Имаше момент, в който можех да стана спортсмен на годината, защото нямах картон, но дойде мач с Дунав Русе във Враца. Един ме ритна отзад и аз го шлепнах леко зад врата и му казах да внимава как ми влиза, обаче съдията ми вдигна пак картон. Иначе Христо Младенов, когато беше треньор на Славия ме искаше там. Вземе и ме настани в хотел „Родина“. Една седмица тренирах с белите, обаче ми оставаше една година от договор с Ботев Вр. Отидохме до БФС и Младенов искаше да направим нещо, за да ме вземе. Оттам ни пратиха да се разбират клубовете, те не могат да помогнат с нищо. Говорихме с Мишев, Младенов дори му предложи 3 играчи, за мен, но той отказа и си останах във Враца. Молих се на Мишев, но не стана работата – признава Емилов, но не съжалява за така стеклите се обстоятелства.Настоящето- Парите убиха всичко. В Ботев Вр взимах 220 лв. Премията срещу ЦСКА и Левски беше по 200-300 лв., но не можехме да ги вземем защото няма как да ги биеш. Трябваше да дойдат с юношите да ги победим. Сега може да ги бие всеки. Грешни пари се дават, а ние играхме по полетата и бяхме страхотни играчи. Преди не се пазарихме за заплати, защото след нас чакат други да играят. Казват ни толкова ще взимаш и ние се радваме. Сега юноши няма. Как да стане тогава? Взимаме играчи от пета дивизия от чужбина, даваме им пари и те нищо не могат. Исках да играя и другаде, но Бай Тошо не пускаше да ходиш в чужбина по онова време. Трябваше да имаш 28 години. В Гърция ме искаха, но нямах навършените години. Лично президентът ме беше искал, но аз бях едва на 18 г. Сега кой може, кой не, отива в чужбина. Не съжалявам обаче за нищо. Играл съм с такива футболисти, които оставиха следа след себе си.  Настоящите играчи нямат нищо общо с онези по мое време. Те изобщо не се доближават дори до тяг! Няма и спортна злоба, изоравахме терена, а сега…лигавщица. Резервите бяха по-злобни от титулярите, защото искаха да се доказват. При нас беше – умираш на терена или не играеш. Аз се радвах само да съм в групата на Ботев Вр за мач. Сега всеки от улицата може да стане футболист. Само Лудогорец и Ботев Вр- Преди да отида в Ботев Вр бях фен на ЦСКА. Като видях обаче как помагат на Левски и ЦСКА, спрях да ги подкрепям. И сега им помагат, защото са слаби. Сега подкрепям Лудогорец. Имат най-добрите футболисти и играят страхотен футбол. Много ми харесва Емил Гъргоров, Мирослав Иванов, Станислав Генчев… Не бяха нищо особено в ЦСКА и Левски, а сега са страшни играчи. Щом не са играли добре там, значи не е имало добри футболисти, с които да играят. Илиян Йорданов и Антон Карачанаков също ми харесват. Спас Делев също. Естествено и Ботев Вр. Следя всичко какво се случва при тях. Радвам се за Тони Здраков. Италианците разбиха отбора. Пожелавам успех на Тони и дано останат в групата. Враца ме създаде и ме направи този, който съм в момента. Стискам палци Лудогорец да стане шампион. С Ивайло Петев сме приятели. Играехме с него в Козлодуй. Беше добър футболист, а сега вече и треньор. Надявам се…“ подпийналият барман идва на нашата маса. „Не ми обръщате внимание, а ви поздравих вече няколко пъти“, казва той сопнато.„Бегай от тука, че давам интервю. После ще говорим. Намали малко тая музика де“, отрязва го Яшко и разговорът продължава.Чавдар БСл- Обичам повече Ботев Вр, то е ясно. В Бяла Слатина имаше футбол, докато начело на клуба беше Милко Симеонов. Сега клубът не съществува, закриха го. Преди да закрият отбора бях треньор на младшата възраст. Те не знаеха какво е това футбол. Нямаха нищо общо с нас и играчите от онова време. Те не знаят какво е нападател, какво е опорен халф, какво е външен, какво е вътрешен… На едно момче му викам „ти ще си нападател“. Той знаеш ли какво ми отвърна? „Добре, само ще ми кажеш къде да стоя“. Обърна ми се всичко като го чух. Болно ми е, че няма футбол в Бяла Слатина. Дразня се, че по селата имат отбори, ние тук нямаме. Сега ми казаха, че след Нова година отборът ще го има отново. Цецко Стефанов (б.а. Председателят на Областния съвет на БФС във Враца) ми го каза. От Община Бяла Слатина са му се обадили и са му го казали. Дано да стане, но ще видим.СемействотоНай-голямото щастие на Юлиян Емилов в момента са внуците. Признава, че за тях направо умира. Нарича малкия си внук Меси, защото приличал на него.- Майка ми и баща ми си отидоха когато бях млад. Сестра ми също си замина преди доста години. Футболът ме направи човек. Ако не беше той, кой знае какъв щях да стана. Той ми помагаше във всичко. Нямаше да съм разбойник при всички случай. Сега съм на 51 години, но ако тренирам един месец съм сигурен, че ще играя по-добре от половината играчи в „А“ група. По-големите от мен са ми казвали да пазя режим и да давам всичко от себе си на терена. Толкова ми беше кеф, че си нямаш на представа. Затова феновете ме обичат и аз ги обичам. Сега обаче няма публика, няма и играчи. Останаха само манекените. Ако бях млад сега, щях да играя където си поискам, няма Левски, няма ЦСКА. Тия пък където играят сега, щяха да носят топките зад вратите. В момента моята радост ми я носят внуците. През свободното време се занимавам с тях. Когато бях треньор на юношите не ми даваха една стотинка. Сега съм пазач на стадиона и взимам 380 лв. заплата. Все пак продължавам да съм на стадиона. Не пропускам да тренирам. Правя си кросове, после се прибирам. Взимам внуците от градината и си играя с тях. Единият внук е кръстен на мен – Юлиян. Аз му викам Меси, защото прилича на него. Има над 10 топки в нас, екипи, обувки и го тренирам. Сега чакам екип за него от Христо Стоичков. Той ми е приятел и ми е обещал. На 4 г. и половина е внукът ми и има страхотна левачка. Другите ми внуци са две момичета. Обичам ги всички. Искам малкия обаче да стане футболист. Да се метне на мен, не на баща си. Взима номер 10 и ще играе с него. Така съм му казал. Големите футболисти играят с този номер. Ако е добър футболист ще го вземат навсякъде. Да е жив и здрав само. Искам да играе в Лудогорец. После ЦСКА и Левски. Уважавам доста сините. Имам големи приятели от Герена. Ники Илиев – няма такъв играч. Да го псуваш и риташ, все тая, той е страхотен дженталмен и футболист. Когато ги бихме, аз пробих и Ники Илиев направи чист шпагат и ми взе топката, но аз се превих, извиках и съдията даде дузпа. „Яшко, заклевам се, не съм те пипал“. Аз му викам „бегай бе, ти ме прeби“. След мача му казах „не си ме докосвал брат, но трябваше да ви бием“. Той е голям играч! Сираков обаче ме мразеше. Даже беше казвал, че ме мрази (смее се). Айде, че стана късно. Трябва да мина през стадиона и да се прибирам. Обадете се като пускате интервюто. Чакайте да го видя тоя пияния – каза Яшко и мина да каже „чао“ на бармана… Филип Зуберски“7 дни спорт“