140 години от обесването на Васил Левски

1
Добави коментар
www.shopping.bg
www.shopping.bg

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.*

Днес, на 18 февруари се навършват 140 години от обесването на Васил Левски. За апостола на българската свобода могат да се кажат много и различни неща. Повечето от тях вече са казани. Да се пише за Левски е още по-трудна задача – той е идеализиран образ, дълбоко запечатан в съзнанието на всеки българин. Името му е синоним на свободата, на пълното себеотдаване, на дълбоката вяра в Идеала.

Силният характер, будният ум, несломимият дух и неизмеримата му смелост са го направили безсмъртен. Животът и делото на Апостола многократно са описвани и изследвани от български и чужди автори и въпреки всичко неговият образ не е изграден напълно. Загадка си остава онзи порив на Апостола, който го кара да остави близките си, да зареже смирения живот на човека – роб и да се издигне до символ на свободата.

Васил Кунчев е роден в най-обикновенно българско семейство, в такова, каквото са родени хиляди други българи. Неговото образование не е било по-различно от това на повечето момчета учили в популярните по това време килийни училища, и въпреки всичко Васил е различен. Недоумение будят неговата силна любов към Свободата, пълното отдаване на Идеала, на искрената обич към изстрадалия български народ.

Безброй са мъжете загинали в името на свободата, но нейният апостол е един – Васил Кунчев!
Роден в края на едно петвековно робство и убит само няколко години преди мечтаното освобождение, Левски не доживява свободата на България – и въпреки това той е бил свободен. Защото неговият несломим дух, силен характер и житейски принципи говорят не за покорен роб, а за истински свободен човек!

Девет годин той
скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и с сърце порасло и за кръст готово,
и носи съзнанье, крепост, светлина
на робите слепи в робската страна.
Думите му бяха и прости и кратки,
пълни с упованье и надежди сладки.
Говореше често за бунт, за борба,
кат за една ближна обща веселба,
часът на която беше неизвестен;
изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
участник да стане във подвига свят;
всяк един слушател беше му и брат.
В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.
Той беше скиталец и кат дете прост
и като отшелник живееше в пост.
Горите, полята познати му бяха;
всичките пътеки кракът му видяха,
пустинята знайше неговия глас,
хижата го знайше и на всеки час
вратата й за него отворена беше.
Той се не боеше, под небето спеше,
ходеше замислен, сам-си без другар.
Тая заран млад е, довечера стар,
одеве търговец, сега просяк дрипав,
кога беше нужно – хром, и сляп, и клипав;
днес в селото глухо, утре в някой град
говореше тайно за ближний преврат,
за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът,
и че време веч е да въстане робът;
че щастлив е оня, който дигне пръв
народното знаме и пролее кръв,
и че трябва твърдост, кураж, постоянство,
че страхът е подлост, гордостта – пиянство,
че равни сме всички в големия час –
той внасяше бодрост в народната свяст.**

    *Христо Ботев – Обесването на Васил Левски
    ** Иван Вазов – Левски

 

MyBody.bg Тийм