Пътуването ми до Солун се състоя през един горещ августовски ден. Още с влизането в града се усещаше аромата на море. Обичам този солен мирис. Той винаги ми напомня за дългите летни дни, прекарани в безгрижие с чаша метна със Спрайт и много лед. И винаги, винаги, когато го усетя, се сещам за Гърция.
Когато тръгнах имах големи очаквания за Гърция. Бях прекарала няколко дни в набавяне на информация за пътуването и забележителностите. Можех да отделя по-малко от един ден на Солун, а там имаше какво да се види.
Разходката ми започна от крайбрежната улица. Доста опасно решение, тъй като можех цял ден да се разхождам по нея и да наблюдавам корабчетата в далечината.
Бялата кула
На самия бряг е разположена една от най-големите забележителности на Солун – Бялата кула. Тя е символ на града и обикновено е първото място, което посещават туристите. Построена е през 16 век от Сюлейман Велики и е била част от морската стена на града. Висока е почти 34 метра, а диаметърът ѝ е 23 метра. Кулата е много красива, но за съжаление има доста мрачна история. Турците са я използвали за затвор, където са измъчвали и убивали хора, включително и български революционери. Заради печалната си слава, сградата е наречена Кулата на кръвта и Червената кула. През 19 век, кулата е боядисана в бяло и става известна като Бялата кула. Днес в нея се помещава музей.
Александър Велики
Съвсем наблизо, отново на крайбрежната алея, се намира статуята на Александър Велики. В спора дали е бил грък или македонец може би никога няма да има победител. Единственото сигурно е, че монументът е наистина впечатляващ. Цялата скулптура се държи единствено на задните крака на коня. Това ми напомни на една сцена от филма на Оливър Стоун „Александър”, когато героят и верният му кон Буцефал се изправят срещу индийските войници.
Театърът
В Солун се намира сградата на Националния театър на северна Гърция. Той се състои от четири закрити зали и две сцени на открито. Това го нарежда сред най-големите театри не само в Гърция, но и в цяла Европа.
Кулата ΟΤΕ
Ако тръгнете към Международния изложбен център ще се сблъскате с още една забележителност на Солун – кулата ΟΤΕ. За разлика от Бялата кула, тази няма историческо минало. Построена е през 1965 година и е служела за разпръскване на телевизионния сигнал. Днес тя се използва от един от гръцките мобилни оператори. На върха на кулата има ресторант, който предлага страхотна панорамна гледка на Солун.
Улица “Dimitriou Gounari”
Докато обикалях малките улички в търсене на още забележителности попаднах на улица Dimitriou Gounari и именно тя щеше да ме отведе до тях. В голямата си част улицата е пешеходна зона. От двете ѝ страни има лъскави магазини и кокетни заведения. Навсякъде има зеленина и пейки. Възползвах се да поседна под една палма за да се скрия за малко от слънцето. През август температурите са наистина високи. След като събрах сили и почти изпразних една малка бутилка минерална вода, реших да продължа разходката си, като към плана добавих и търсене на хранителен магазин за още вода.
Арката на Галерий
Вървейки по Dimitriou Gounari стигнах до друга голяма забележителност – Арката на Галерий(Kamara). Издигната е още през 4 век, но въпреки това е добре запазена. Построена е в чест на победата на римския император Галерий над персите. Върху арката са изобразени сцени от битките и победите на императора. Това е любимо място за срещи на местните. Наоколо има много магазини за сувенири, кафенета и приятни ресторантчета.
Църквата “Panagia Deksiа”
Близо до арката се намира църквата “Panagia Deksiа”. Това е един от най-новите храмове в Гърция. Построен е през 1956 година. В него може да се види иконата на Дева Мария, държаща Младенеца в дясната си ръка, а не в лявата, както я изборазяват обичайно.
Ротондата “Св. Георги”
От площада, където се намира Арката на Галерий, се вижда още една от забележителностите на Солун.Ротондата “Св. Георги” е най-старата църква в Гърция. Построена е през 3 век и първоначално е служела за мавзолей на император Галерий, но по-късно, по заповед на император Константин, тя е превърната в християнски храм. По времето, когато градът бил във владение на османската империя, ротондата е служела за джамия и е построено минаре. От 1912 година сградата отново е християнски храм.
Като цяло Солун ми хареса. Беше ми приятно да се разхождам по тесните улици. Допадна ми зеленината, която придаваше свежест на града. Беше невероятно усещане да се доближа и да видя неща, които са устояли на времето. Пожелавам си някой ден да имам възможността да посетя града отново и този път, да имам достатъчно време за да се потопя в атмосферата му.
