kamo69

1
Добави коментар
Kamo6999
Kamo6999

Вятърът носи изсъхнали листа. 

Помниш ли всички подарени цветя? 

Вече всичко свърши, не е както преди – 

има дни, има дни, във които не върви…

                                       Такси, „Има дни”

Годината има само 365 дни, любима.

365 къси, дъждовни или слънчеви, снежни или мъгливи, усилни или мързеливи, работни или почивни, празнични или делнични, протяжни или кратки, свежарски или болнаво-махмурлийски… дни… 4 годишни сезона, заключени в тях. Известно количество календарни празници. Пълнолуния, новолуния, слънчеви затъмнения. Часовници с бързи стрелки. И бавната смърт на Безвремието. Знаеш: една любов е мимолетна или вечна. Знаеш: една бременност е няколко месеца. Знаеш: един оргазъм е няколко секунди. Знаеш: едно раждане и една смърт са само миг от Вечността. А ние имаме единствено своите 365 дни всяка година от краткия си живот.

Какво правят ТЕ с нас?

Как ги живеем, използваме, творим, даряваме, споделяме, мечтаем? Правя списък, а списъкът прилича на грозен календар за пропилени мигове, за изтървани минути, за тягостни часове, за криволичещи в пространствено-времевия континуум денонощия, за време, затворено в границите на самото време… А останалите 351, за Бога?! В 81 от дните на нашия живот се караме. В 14 разхождаме кучето и храним котката. В 8 ходим на кино, театър или изложба. В 34 кроим планове за бъдещето. В 43 съжаляваме за грешките от миналото. В повечето… просто бачкаме и плащаме сметки…

Високосна година е обаче е тази.

Остана още един излишен ден. Или още един допълнителен ден. Зависи твоята чаша дали е пълна или празна наполовина. Реши ли вече какво ще правим с него?