Блогът на Юруков

10
Добави коментар
artmasons
artmasons

Супер. 100000 на улицата. Браво. Революция. Прекрасно. Сваляме тези, избираме следващите. Вдигаме пенсиите два пъти, минималната – три пъти; сваляме тока и водата четири пъти; одържавяваме енергийната система и големите предприятия. Пропуснах ли нещо от исканията до тук? Аз имам обаче други въпроси, пък ако щете се сърдете.

Колко недоволни българи са чели законопроектите за изборната система, за либерализацията на енергийния пазар или за бюджета? Колко следят какви поръчки се дават, колко пари се харчат от администрацията? Хайде нещо по-лесно тогава – колко внимават собствената им община какво прави с устройствения план, пътища, такси и прочие преди да влязат в сила? Има решения, които се прекарват тихомълком, но повечето са публични доста преди гласуването.

Искаме публичност, отчетност и прозрачност. В стъклени сгради с микрофони във всяка стая да ги сложим, никакъв ефект няма да има, ако не се внимава. Учудващо много документи ще намерите в мрежата. Почти никой не ги гледа. Искаме електронно управление със сложни електронни услуги даващи достъп до всеки аспект от работата ни с държавната машина. В същото време мнозинството от населението изглежда не може да разбере една проста фактура за ток, да подаде данъците си навреме през интернет и дори да оправи настройките си за сигурност във Facebook. Проблемът май не е само в държавата.

Кризата като болест. Изборите като лек.

А иначе държавата си е болна и това е видно. Болна е отдавна. Българите обаче не обичаме да се лекуваме. Не обичаме да ходим и на лекар. Може би затова имаме сред най-високата смъртност от сърдечни заболявания. Ходим чак като е късно, но не и преди да сме напсували добре доктора. Нищо, че от години не сме му виждали очите, че не сме си взимали лекарствата и че не сме спазвали едно предписание. Добре, че поне ходим по задължение веднъж на високосна. Освен, разбира се, ако не ни прилошее междувременно – тогава влитаме бесни в кабинета му крещейки защо през ония ден преди 3 години не ни е оправил.

Надявам се, че виждате алегорията с изборите. Както при всяка болест, последващото лечение и превенцията са най-важни. У нас липсват, защото почти никой не си прави труда да внимава. Друг е въпросът дали лекарят е добър и съвестен. Ако преходът ни е показал нещо до сега, то е, че политиците са еднакви. Има значение кой е на власт до толкова, до колкото ще си спестяваме работа за последващ контрол. Сега обаче си спестяваме всичкия вслушвайки се единствено в предизборни обещания и популистки изказвания.

Предизборни хиперболи

Един интересен страничен ефект от всичко това е фатализмът на политическите послания. Обществото до такава степен е претръпнало от проблеми, че не му се занимава. Всеки си има достатъчно свои, нали? За да се привлече вниманието към дадена тема, се стига до преекспониране и драматизиране. Свободата ни е заплашена, избиват децата, ограбват бюджета, изтребват рибата, изгарят горите ни, мутри завземат държавата. Използването на хиперболи постига целта си понякога, но следата, която винаги оставя е допълнителното притъпяване на сетивата. Истинските предизвикателства, които срещаме сега, не са тези, решенията на които ще открием в цитати от Ботев и Левски. Разбирането им изисква както добро образование, така и доста четене и достъп до информация. За съжаление проблемите с енергийната ни система не могат да се изпишат в един tweet или на плакат на протестиращ. За да те разберат протестиращите или гласуващите обаче, трябва да синтезираш едно такова изречение. Иначе никой няма да се мръдне от дивана.

Майстори в този тип говорене са самите политици. Днес видяхме достатъчно опити да се яхне протеста за политически изгоди. Разбира се, медиите изиграха ролята си на глашатаи – или премълчаха всичко, т.е. „проблем няма, гледай турски сериали“, или разгласиха въпросните кратки, но безсмислени послания идващи от недоволната с право тълпа. В никой от случаите не видях призив за мисъл или експертен анализ. Искаме кръв, искаме пари, искаме хап, който да ни оправи на момента. Проблемът с „чудотворните хапове“ е, че се продават от шарлатани. Не изпитвам симпатии към тези, които се подлъгват по последните.

Арабската есен

Някой наричат скорошните събития „Българската пролет“ като аналог на революцията в арабския свят. Това е грешно и късогледо сравнение. Ние имаме това, което те нямаха – възможност за демокрация и свободни медии. Работата е, че не използваме тази система от лостове. Когато не използваме нещо, то ръждясва и загноява, а резултатът е видим. В Тунис, Либия и Египет смениха изцяло системата и това трябваше да се случи. Това, което виждаме там днес показва, че революцията не решава проблемите, а подмита старите грешки под килима. Една революция не може да оправи България и добре, че повечето българи го осъзнават. България не е Тунис, но България не е и Исландия. Мерките, които сработиха там, няма да сработят у нас. Не само защото системата и проблемите ѝ са различни, а защото хората сме други. Ние чакаме някой да дойде да ни оправи, а ако не сработи веднага – вън!

Е, дойдоха, оправиха ни. 100 хиляди излязоха на улицата днес. И сега какво? Следва самосъжаление колко сме прости, че им се вързваме на ония горе. И това с какво помага?

Тази статия е публикувана на 17 февруари 2013, има 824 думи
и е в следните категории: България, Политика. Защитена е с лиценз CC BY-SA.
Можеш да следиш коментарите по статията чрез този RSS 2.0 абонамент.

Можеш да оставиш коментар, или trackback към твоя сайт.