И все пак съм спокоен (Нищо не е толкова страшно, колкото ни се страхува от него)

И все пак съм спокоен (Нищо не е толкова страшно, колкото ни се страхува от него)

Признавам си честно и без бой: Не съм толкова наивен и възторжен, за да си позволя безметежна радост от случващото се в момента в страната. Неадектватни политици, "изпуснал се" президент, лицемерни политолози, мрънкаща социална мрежа, известна стихийност и неизвестна разнопосочност и взаимна пртиворечивост сред протестиращите, а още повече сред онези от тях, които тичат с изплезен език и запъхтяна логика от телевизия на телевиия.

И все пак съм спокоен.

Да, аз разбирам страховете на моите млади ФБ-приятели, които се страхуват от синдроми и симптоми на джамахирийство, наркоми, совсъвети, соцдружинки и партизански отряди. Винаги има опция стихията да бъде разрушителна. И все пак съм спокоен за обществото ни - то засега се държи малко по-мъдро от социалната мрежа, и стократно по-мъдро от политиците.

Това, което искам със статиите си та този сайт и със статусите си във Фейсбук е да си говорим за дълбоките причини на ставащото. Не се притеснявам, че всякакви...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност