Отдушник за еднократна употреба

2
Добави коментар
dbasharanov
dbasharanov

Отдушник за еднократна употреба

Публикувано от Ivan Bedrov на 23 фев 2013 в категория статии | 5 коментарa

Телевизионни новини. Протест в някои от градовете на страната. Млада и прилично изглеждаща жена обяснява защо протестира: “Да ги изгоним тия ЕРП-та от България и да си живеем живота най-после!”

До няколко дни от тази жена и хиляди други като нея се очаква да излъчат свои “легитимни представители”, които да се включат в обещания от президента Обществен съвет, който трябва да заработи към служебното правителство. Нека си представим как протича едно заседание на съвета: “Да ги изгоним тия ЕРП-та от България”, казва от едната страна на масата представител на протестиращите. “Вие луди ли сте?! Има закони, бизнесът има нужда от предсказуемост”, отговаря представител на бизнеса. Така минават няколко часа, в които министрите от служебното правителство се взират в мониторите на смартфоните и се опитват да свършат нещо полезно.

Идеята политиците да упражняват властта в диалог с представителите на гражданското общество е чудесна, макар и да не е нова. Но по пътя, който ще отведе идеята до реалността, има няколко важни детайла и те са свързани с легитимността на подобен съвет, с ефективността от работата му и с твърде краткия му живот.

“Поемам ангажимент към служебното правителство да заработи Обществен съвет, в който да участват легитимни представители на протестиращите граждани, синдикати, работодатели и други граждански организации”, каза Росен Плевнелиев.

При синдикатите и работодателите нещата са горе-долу ясни – има Национален съвет за тристранно сътрудничество, а кой е легитимен и кой не, е определено със закон. Познаваме ги отдавна, ръководствата им дори бяха проверени от Комисията по досиетата. През тези 23 години редица неправителствени организации също успяха да се наложат и публиката е запозната с дейността им.

Кой и как обаче ще определи кои са легитимните представители на протестиращите? Опитът за национално събиране на инициативните комитети е стъпка в тази посока, но това също не може да направи един или друг легитимен. Още повече исканията им са толкова разнообразни, на моменти дори абсурдни. Всеки опит за институционализиране на конкретни лица от протестите рискува да възбуди недоволство сред други. Да не забравяме случая “Даниела Пеловска”.

Колкото и това да не се харесва на някои от протестиращите, отново стигаме до правилата  на играта  – държавата се управлява от партии, а легитимност се постига чрез участие в избори. Дори и да бъде намерено решение на въпроса с легитимността, стигаме до втория детайл – какво реално може да свърши подобен съвет? Дори и той да произведе пакет от мерки за ограничаване на монополите, служебното правителство работи без парламент.

Самият президент предупреди за това: “Разпускането на Народното събрание означава да отложим решението на голяма част от проблемите, които извадиха българския народ на улицата.” Плевнелиев беше достатъчно конкретен и с думите си, че “служебното правителство не може да извърши радикални промени”.

Сега стигаме до третия детайл – дори президентът да успее да състави достатъчно легитимен Обществен съвет, дори той да успее да постигне съгласие по неотложни мерки, които служебното правителство може да извърши и без парламент, животът на този съвет ще бъде най-много два месеца.

След което идват изборите и властта отново преминава в ръцете на омразните за протестиращите партии. Дотогава съветът ще играе ролята на отдушник за протестиращите. Въпреки това обещаният от президента Обществен съвет със сигурност може да свърши две полезни неща – да покаже, че може и така да се управлява, и да предложи пакет от малко по-дългосрочни мерки, под които да се подпишат всички основни партии и независимо кой поеме властта след изборите, тези мерки да бъдат извършени.

Президентът има ресурс за това, стига да иска да го използва. Росен Плевнелиев е най-скоро легитимираният политик в България, получи подкрепата на мнозинството избиратели преди по-малко от две години и въпреки че конституцията не му отрежда пряка роля в управлението, понякога историята поднася и такава възможност на президентите.

Затова много по-важен от състава на Обществения съвет е съставът на самото служебно правителство. Ако президентът избере лица с неопетнена репутация, които си разбират от работата и са доказали, че могат да работят в полза на обществения интерес, тогава избирателите ще имат база за сравнение. И току-виж и те, а и партиите станали малко по-претенциозни към имената в кандидатските листи.

в.”Труд“