Гейшите са един от най-древните символи на Япония и нейната култура, още от времето, в което страната на изгряващото слънце е затворена за външни влияния. Те са една от традициите, които са на изчезване, но се стремят да запазят най-важните черти от древната си история, които описват много повече от традиционно забавление с красиви жени, танци, червени устни, бяла кожа и скъпа коприна. Гейшите са запазили в ядрото на своята култура основните японски черти и ценности, които могат да се видят и до днес. Въпреки че са познати по цял свят, много хора не знаят много за гейшите или имат погрешна представа за тях.
Гейшите са описвани в множество филми и книги, понякога сравнително достоверно, а друг път с много художествени фантазии. Истина е, че професията на гейшата е била престижна и много желана от семействата на японските момичета, но обучението и ежедневието на всяка гейша са били много трудни и са изисквали множество таланти. Днес рядко можете да видите истинска гейша да върви със ситни крачки върху високите дървени обувки с каишка geta, тъй като броят на гейшите днес е не повече от 2,000. За сравнение, в началото на 20 век те са наброявали повече от 80,000.
1. Може би ще ви удиви фактът, че всъщност първите гейши са били мъже. Те са били познати като „honko“ и забавлявали клиенти в барове, ресторанти и чайни.
2. Гейша всъщност означава „човек на изкуствата“ и макар много хора да смятат гейшите за проститутки и леки жени, в основата си тяхната работа е свързана с това да правят компания на мъжете с песни и танци, с много добре отработени маниери и множество таланти. Днес много хора извън Япония възприемат гейшите като куртизанки, но в техните среди те са уважавани и ценени заради способностите си да водят разговори и заради маниерите си. Има обаче една част от културата на гейшите, която може да се сметне за неморална, макар в японската култура тя да е напълно нормална. Това е така нареченото „mizuage“, при което момичета майко, които се обучават за професията, трябвало да продадат девствеността си на възможно най-висока цена, по която се отчитала нейната потенциална популярност. Вместо като лоша постъпка, обаче, на тази част се гледало като на чест.
3. Част от обучението на гейшите била способността да поддържат анонимност и тайнственост у своите клиенти, за да събудят у тях желание да ги опознаят.4. Къщата на гейшите се нарича „okiya“, те живеят в нея, докато се обучават и работят, и след това, когато получат названието „гейша“. Окията има своя „okasan“, „майка“, а другите гейши са техни „сестри“. Макар че всяка от тях получавала пари, повечето от сумата отивала за окията и жените в нея, които не работят като гейши.
5. Когато сервира чай, гейшата е обучена леко да повдига ръкава на кимоното си, за да заголи съвсем малка част от китката на ръката си. Това се смята в японската култура за висша еротика, за акт на чувственост и съблазън. Идеята е да се запази тайнствеността около гейшата и да се остави по-голяма част на въображението. Тази черта е отражение на разбиранията в японската култура, в която ненатрапчивата сексуалност е много по-вълнуваща от пошлата показност. 6. Кимоната на гейшите са били вероятно най-скъпите им вещи. Те обикновено се създавали специално за гейшата, която ще го носи, а се сменяли според времето в годината. Кимоната се изработвали винаги от коприна, а за да се облече за излизане, на гейшата й били необходими поне 2 часа, в които я обличали, сресвали и гримирали по определен начин, който бил описан до най-малка подробност.
7. Обучаващите се гейши, млади японски момичета, били наричани „майко“. В Киото все още наричат малкото останали чиракуващи гейши така, но в Токио те се наричат „hangyoku“. Смята се, че вторите носят по-дълги и модерни кимона.
8. Не само, че по презумпция гейшите не са проститутки, но по време на работата им като гейша на тях им е забранено да имат връзка с мъж, клиент или обикновен човек. Ако гейшата реши да се омъжи, тя трябва да напусне професията.
рейтинг:
1
2
3
4
5
прочетен: 3241 пъти
(0) коментара
Съобщи за нередност
