Mария Матеева, докторант по политически науки в университета Paris II Panthéon-Assas
Първият референдум в демократичната история на България всъщност няма да бъде референдум. Волята на народа е обречена. Независимо каква е тя, топката пак ще се върне в изпълнителната власт. Дори, ако 4 милиона души, колкото са необходими за валидността му, излязат, за да изразят позицията си, дори ако 2 милиона от тях гласуват положително и изходът от гласуването е “ЗА” построяването на нова атомна централа в България, няма как тези 2 милиона да се натъпчат в самолетите на “Аерофлот” за Москва, да се съберат на “Червения площад” и да преговарят вкупом с Путин по параметрите на договора за построяване на АЕЦ “Белене”.
Така описаната хипотетична какафония не поставя под съмнение допитванията до народа по ключови за страната въпроси като основен инструмент на пряката демокрация. Поставя единствено въпроса за изпълнимостта на волята на народа по запитвания като това.
Какви са например най-често задаваните въпроси на референдуми в страните от ЕС? Над 30 са допитванията до народа проведени в страните от ЕС в процеса на изграждането му. Сред тях са референдумите за присъединяването на Ирландия и Дания през 1973 г., за присъединяването на Австрия, Финландия и Швеция през 1995 г. Серия от допитвания до народа съпътстват и присъединяването на пост-социалистическите страни. Това са успешните референдуми от 2003 г. в Унгария, Чехия, Словакия, Литва, Латвия, Полша. Не малко са и допитванията касаещи други стратегически въпроси като приемането на еврото, което например Дания и Швеция отказват да въведат след отрицателен резултат от допитванията през 2000 г. и 2003 г.
Миналата година пак чрез референдум Латвия отказа да направи руския втори официален език на страната. За допитвания до народа по съществени въпроси от вътрешната или външната политика на страната се говори в момента и във Франция, и Англия. В Париж се надигат гласове за референдум относно позволяването на еднополовите бракове. В Лондон пък Дейвид Камерън заговори за допитване до народа за излизане на страната му ЕС.
Прави ли ви впечатление, какви са приликите и разликите между тези примери и първия български референдум след демократичните промени? Приликите са, че всички се наричат референдуми. Разликите са, че всички останали, освен българския, са свикани по въпроси, които не подлежат на сериозно доуточняване след обявяването на резултата от тях.
Свикването на референдум по-малко от година преди парламентарните избори няма да реши геополитическата ориентация на България спрямо Русия. Няма да реши и съдбата на конкретния проект. Ще даде обаче два сигурни резултата. Единият е краткосрочен – позициониране на партиите преди парламентарния вот. Другият е дългосрочен – подриване на доверието в този ключов и неизползван досега инструмент за пряко управление – референдумът или правото на народа да използва пряко гласа си.
