Авторът на тази статия, Маргарет Хеферман е предприемач и писател. През годините е била генерален директор на софтуерните компании InfoMation Corporation, ZineZone Corporation и iCAST Corporation.
Автор на книгата „Доброволна слепота”.
Абдикацията на папа Бенедикт XVI удиви и изненада целия свят. Въпросът, който тя провокира у лидерите на всички нива (без значение религиозната им принадлежност), е – как да се справим с напускането на ключови работници?
Когато ръководех софтуерни компании, ясно помня студената тръпка, която пробягваше по гърба ми всеки път, когато някой споменеше, че иска да поговорим на четири очи. Тази фраза обикновено означаваше, че той напуска. За всеки директор е трудно да не приеме такова нещо лично – въпреки че обикновено това не е решение, лично насочено срещу вас. Преди да преклоните глава пред неизбежното обаче, задайте на себе си и на колегите си няколко много важни въпроса.
1. Напускането ли е решението?
Наистина ли преместването при друг работодател е толкова важно за професионалното развитие на служителя? Съществуват ли други възможности или нужди в рамките на бизнеса, които могат да му дадат същото, което би получил на новото място? Много хора вярват, че за да израснат, е необходимо да напуснат – това обаче не винаги е вярно. Проверете всички варианти, преди да е станало твърде късно.
2. Проблемът не е у вас, а у мен
Дали в бизнеса ви не са се развили проблеми, които отчуждават талантите? Ако е така, колкото и да ви е трудно, ще се наложи да се изправите лице в лице с тях възможно най-скоро. Понякога проблемът не е у другите, а у вас самите. Сега е моментът да разберете дали наистина не е така. Голямата полза, която може да извлечете от напускането на служители, е, че без да влагат умисъл, те могат да ви кажат истината без украшения и недомлъвки.
3. Щом решението е взето
Бързо или бавно трябва да бъде напускането? Не съществуват златни правила за това и хората могат да си тръгнат по много начини. Направете всичко възможно, за да бъде периодът на раздялата плодотворен, колкото и раздразнени и разстроени да се чувствате.
Никога няма да забравя момента, в който научих, че един от младшите ми сътрудници напуска в търсене на лично израстване. Не бях забелязала колко са големи амбициите му. Помня обаче как се събудих една нощ и с ужас осъзнах, че той не е обмислил възможностите, които нашата компания му предлагаше. На следващата сутрин му споменах това и той призна, че този вариант никога не му е минавал през ума. През следващата седмица двамата с него преосмислихме поста му във фирмата и направихме така, че той да има повече власт и възможности да се учи. Той поиска и няколко финансови съвета. В резултат на всичко това сътрудникът остана, започна да се справя отлично и след няколко години събра достатъчно пари, за да си купи къща.
Разбира се, не винаги става така. Много хора имат нужда от нещо ново – често и на вас самите се иска те да продължат напред, за да отворят място за нови лица и път за вътрешните кандидати. Във всеки случай обаче напусканията са емоционални и е глупаво да вярваме, че можем да променим това. Дайте време на цимента да изсъхне.
И една последна забележка – точно както папата ще си остане във Ватикана, хората обикновено запазват приятелствата си с някои от бившите си колеги. Не си и помисляйте че, само защото някой си е тръгнал, влиянието му във фирмата е изчезнало. Служителите обикновено са по-лоялни един към друг, отколкото към компанията. Това е още една причина да направите всяко напускане, колкото и усложнено да е то, възможно най-позитивно.
Inc.com
