ВАЖНО: За съжаление премиерата на 5 март 2013г. на постановка „От бесилото към безсмъртието – за Левски и свободата“ в „Сълза и смях“ се отменя поради заболяване на актьор. Очаквайте скоро датата на новата премиера!
Драматичен театър – Видин
има удоволствието да Ви представи
ОТ БЕСИЛОТО КЪМ БЕЗСМЪРТИЕТО – ЗА ЛЕВСКИ И СВОБОДАТА
премиерната постановка,
посветена на 140-та годишнина от обесването на Апостола:
драматургична композиция
по автентични текстове на Васил Левски,
документи от държавния турски архив,
творби на Николай Хайтов,Васил Мирчовски,
проф. Иван Унджиев, проф. Николай Генчев и др.
Автор и режисьор – Стефан Стайчев
Драматург – Стефан Стайчев
Постановка, сценография и музикално оформление – Стефан Стайчев
Действащи лица и изпълнители:
ВАСИЛ ЛЕВСКИ – Йордан Крушков
АНКА, монахиня – Ана Дамянова
МИРАЛАЙ ТЕФИК БЕЙ – Петьо Цеков
АЛИ САИБ ПАША, председател на съда – Божидар Даков
ШАКИР БЕЙ, съдия – Николай Янев
ГЕОРГИ СТРИНСКИ / ЮСУФ, заптие – Добрин Мирчев
5 март 2013 г., 19.00 ч.
Открита сцена “Сълза и смях”
Сезон 2012/2013 г.
Представлението се реализира с подкрепата на продуцентска къща „Арт Кейс”.
Уникални, малко известни факти за обесването на Васил Левски, скрити в централния архив на турската държава, ще разкрие пред зрителите премиерната постановка на Драматичен театър – Видин „От бесилото към безсмъртието – за Левски и свободата”. Софийската публика ще има шанса да проследи интересния сюжет на 05.03.2013 г. от 19.00 ч. в театър „Сълза и смях”. Пиесата ще се играе пред зрителите в София само няколко дни след премиерата си във Видин на 19 февруари. Поводът за поставянето й е навършването на 140 години от обесването на Апостола.
Сюжетът
Самотна бесилка пустее на сцената, сякаш е главният герой… Но тялото на обесения липсва. Кой го е отнесъл? Кой го е погребал? И къде? … Тези въпроси измъчват миралай Тефик бей, който от години изследва делото на Апостола. В сюжета се проследяват последните 3 дни преди обесването на Васил Левски, като историческите факти изникват в поредицата диалози между Тефик бей и Левски, в които оживяват и идеите за революция, романтични увлечения, несподелена любов, съдебен процес, превъплъщения на една личност в друга. „Пиесата е много интересна, защото третира и малко известни факти за Васил Левски като личност”, споделя Ирина Флорова – директор на Видинския драматичен театър.
Текстът на Стефан Стайчев се базира на автентични факти и документи, както и на творби за Апостола на Николай Хайтов, проф. Николай Генчев и др. „В централния архив на турската държава са запазени записки от последните срещи на главния следовател Тефик бей. Впечатляващо е, че падишах Абдул Азис му възлага задачата „да превие“ Васил Левски. Ако успее, той не само ще остане жив, но и ще се превърне в трофей на турската империя. Дяконът не се поддава, а Тефик изпада в немилост пред султана. Левски се бори за равни права на всички поробени, но е предаван многократно. След една такава информация турската потеря тръгва по следите му. Валяло дъжд и виждат, че сърни пият вода от стъпките му и се отказват да го преследват, той сякаш подчинява и природата” – разкрива Стефан Стайчев част от автентичните записки на Тефик бей.
„Зрителите ще изпитат сълзлива гордост. Ще има моменти, в които ще се трогне тяхната съвест, че сме имали такъв българин – икона, пред която можем да се преклоним. Левски никога не е загърбвал расото, той облича стотици костюми, но всичко прави в името на свободата, на духа. Религията никога не напуска Апостола, който ни оставя репликата: „Нека ме запомнят като дякон Игнатий“- казва Стефан Стайчев, уверен, че докато има българска нация, ще се стремим да се докоснем до Левски – свободата.
Въпросът къде е погребан Васил Левски години наред измъчва и съзнанието на българското общество. Поставянето на пиесата е повод и за насочване на общественото внимание и най-вече това на учениците и младите българи към гробното място на Левски. Едва днес, след 140 години, можем да разберем къде почиват тленните останки на Апостола на свободата – църквата „Св. Петка Самарджийска“ в София, където въпреки, че останките са открити през 1956 г., едва сега е положена плоча.
„140 години след обесването на Васил Левски още търсим свободата”, споделя режисьорът Стефан Стайчев, за когото това е седма постановка за видинските зрители.
В ролята на Васил Левски е младият Йордан Крушков, който завършва актьорско майсторство в класа на проф.Венцеслав Кисьов и е актьор на Младежкия Благоевградски театър. Йордан Крушков има зад гърба си множество роли в театрални постановки и редица български кино и телевизионни продукции, и документални филми.
Текст: Люба Златева Продуцентска къща „Арт Кейс”
