Росен Плевнелиев държи в ръцете си всички възможности за да рестартира системата. Въпросът е дали ще успее.
© Надежда Чипева
Решението по кой път ще се поеме – дали към живота, който наричаме „нормален“, или към мъчителната бедност, днес е в ръцете на политиците. Те, от една страна, се намират в изключително трудна ситуация, но, от друга, сегашното напрежение дава мандат на прогресивната част от управленския елит за големи промени, които могат да програмират по-добър път за развитие за години напред. И тъй като всеки път започва от първите крачки, по-надолу сме събрали най-належащите промени, които биха поставили държавата на правилните релси.
1. Силен и популярен служебен премиер
Аварийното катапултиране на Бойко Борисов и цялото правителство от властта създаде неприятен вакуум, който прави ситуацията усложнена по няколко причини. През трите години и половина начело на държавата ГЕРБ наложи силно централизиран стил на управление, в който властта да се взимат важни решения беше в ръцете на няколко души. Оттеглянето на министрите, техните заместници и политическите им кабинети практически блокира държавата. Това се съчетава с няколко други процеса в отровен коктейл.
Политическите предпочитания на хората в момента са разделени по такъв начин, че на изборите едва ли ще има категоричен победител – за пръв път от много години насам не се знае кой ще управлява след няколко месеца. Напълно възможна е и патова ситуация, след която – провеждането на още едни парламентарни избори след няколко месеца. Напрежението се засилва допълнително от протестите на улицата, противоречивите искания на хората и опасността някои политици да се качат на вълната на популизма. Всичко това прави дори и непосредственото бъдеще да изглежда несигурно. Усещането за хаос и непредвидимост от своя страна блокира не само държавното управление, но и бизнеса, плаши чуждестранните инвеститори и като цяло спира развитието на държавата.
В тази ситуация за служебен премиер е нужен човек с безспорна компетентност да управлява държавата. Това трябва да е личност, която да не е участвала до момента в политиката, за да бъде приета безрезервно от хората, но в същото време да има опит в управлението на големи структури. Само силно назначение за министър-председател би могло да върне отново доверието, че държавата не се пързаля по нанадолнището. Непознат администратор би могъл да свърши някаква работа, но за двата месеца и половина до изборите едва ли ще успее да създаде това усещане за предвидимост, което е нужно.
Срещу назначението на силна фигура за премиер със сигурност ще има съпротива от лидерите на големите партии. Те биха били притеснени, тъй като не разполагат с много предложения за министър-председател на евентуална коалиция. Силно назначение от президента сега заедно с убедителното му представяне до изборите увеличава много шансовете му да запази поста си и след тях. Ако служебният премиер се справи добре и с попътен политически вятър в платната, не е изключено след изборите той/тя да сформира около себе си коалиция вместо обратното – партийните лидери да се договарят помежду си.
2. Ясна програма на служебното правителство
Независимо какъв е премиерът, служебното правителство трябва да покаже, че има ясни идеи как да управлява държавата. Ситуацията в момента е такава, че то не може да си позволи лукса да бъде пасивно – просто да подготви изборите и да следи да не се случи нещо особено драматично. Ако иска да успокои напрежението, служебният кабинет трябва да започне работа с конкретна програма от краткосрочни решения на по-малките проблеми и идеи за дългосрочни стратегии, които да решат по-големите. Подобна заявка вече направи и президентът, който в речта си пред парламента тази седмица посочи няколко приоритета, по които може да започне работа назначеното от него правителство.
Тези идеи обаче трябва да бъдат облечени в конкретна програма, която да бъде оповестена заедно с влизането на новия управленски екип във властта. Ако те бъдат добре формулирани и обяснени, служебното правителство ще има шанса да зададе посока на движение, която да се спазва и след парламентарните избори. За да се случи това обаче, трябва съчетание от ясна визия, силен екип и много дипломатичност, която да убеди всички, че зад усилията на новите министри стои само желанието да се постигнат конкретни резултати, а не скрити политически сметки.
Важно е поне ключовите лица в кабинета да са хора с авторитет, защото именно те трябва да задвижат заспалите институции за дебати и идеи за реформи. Например в областта на съдебната система малка част от съществените промени зависят от самите магистрати. Междувластието обаче е добър период, в който, докато различните лобита се ослушат кой ще спечели следващите избори, да се прокарат бързи и смислени решения. Ако има активен министър, той реално може да води заседанията на Висшия съдебен съвет и да поставя реалните, а не вътрешнокотерийните проблеми за обсъждане.
3. Бързи действия за успокояване на хората
През 1997 г. служебното правителство на Стефан Софиянски успя само за няколко седмици да успокои инфлацията и да стабилизира лева, след като само за месец в началото на годината той беше паднал 457% спрямо долара. Магията се състоеше в негласната забрана търговските банки да пазаруват долари извън БНБ. Това изведнъж спря спекулациите и хората и българската валута отново започна да има някакъв смисъл като платежно средство.
Идващото правителство няма да има възможности за такива магически поврати. Очевидната стъпка – свалянето на цената на тока, вече до голяма степен е изконсумирана. Цената на електроенергията ще падне с няколко процента преди встъпването му в длъжност. Бъдещият служебен министър заедно с ДКЕВР може да намери още и някои друг процент намаление след преразглеждането на мощностите за студен резерв, дългосрочните договори (поне една от двете американски компании е готова за малки отстъпки), преференциалните цени на когенерациите и т.н.
Правителство може да направи повече в отношенията с електроразпределителните предприятия. Бърза и решителна промяна на общите договори на дружествата с клиентите може да помогне за възвръщане на част от доверието – например при оспорване на сметка, докато тече проверката, да се дължи сума, равна на миналогодишната. ЕРП-тата могат да бъдат подпомогнати с пари за енергийна ефективност, за да предоставят индикатори за наблюдение на показанията на електромерите у дома. Идеи има много, важното е те да бъдат бързо формулирани и да започнат да се прилагат.
Могат да се помислят и предложат действия, които да обхванат и другите естествени монополи, банките, пенсионните фондове и т.н. Голяма част от тях изискват законодателна инициатива от парламента (като предлаганите от финансиста Любомир Христов мерки, например ясната дефиниция в Закона за потребителския кредит на термина „референтен лихвен процент“). Много могат да станат и под натиска на БНБ, стига последната да поиска.
Правителството неизбежно трябва да се занимава и с доходите, въпреки че има много малки възможности за маневри. Те са ниски и този факт не се оспорва от който и да било. По-лошото е, че без промяна, колкото и да е стабилна страната, вътрешното напрежение в един момент ще избива, видно от протестите, и може да доведе до по-големи проблеми.
Трябва да е пределно ясно, че когато заплатите растат много по-бързо от ефективността на работещите, бизнесът става неконкурентен. В един момент това води до по-нисък ръст на икономиката и в крайна сметка бумерангът отново се връща към доходите. Освен това вдигането на минималната работна заплата не се отразява съществено на заплатите (освен на най-ниско платените). Но може да се помисли за такива мерки, свързани с пазара на труда, които биха насърчили бизнеса да наема нови хора. Защото част от проблема с ниската заетост и високата безработица, и то точно сред нискоквалифицираните работници – 50% от безработните са с образование под 8 клас според агенцията по заетостта. „Парадоксално е, че точно тези, на които тези мерки се предлагат в помощ, ще загубят най-много от тях, коментира Красен Йотов от Industry Watch идеите за повишаване на МРЗ или минималните осигурителни прагове.
Евентуалното допълнително раздуване на разходите трябва да се прави много внимателно – то трябва да е или за сметка на намаление на други разходи, или за сметка на повече дълг. Последното е трудно изпълнимо предвид факта, че в такъв момент държавата ще се финансира много скъпо от пазара, защото той ще знае, че на нея й трябват пари. А и в закона за бюджета е лимитиран размерът на новия дълг, който може да поеме държавата – 2 млрд. лв. Така че трябва да се реши точно кои доходи и с каква цел се увеличават, натоварването на бюджета да не е голямо и да имат голям ефект – например майчинските.
Третият вариант е да се предприемат реални мерки за подобряване на събираемостта на данъците. Ефектът от тази стъпка няма как да се почувства за месец, важното е те наистина да целят повишаване на събираемостта, а не поредното прелитане с хеликоптер над някое от по-скъпите предградия в София. Националната агенция за приходите също трябва да бъде инструктирана да се захване с реалните длъжници, вместо да опита подобряване на резултатите си за сметка на изрядните фирми.
4. Въвеждане на бързи мерки за прозрачност
На първо време регулаторните органи като ДКЕВР трябва да бъдат задължени да направят публични всичките си обсъждания. След това всички проекторешения на правителството могат да се публикуват една седмица по-рано на сайта му. Отчетността за изпълнението на бюджета и за нивото на фискалния резерв също може да е на по-чести интервали – например на две седмици, а не както е досега – на месец. В момента Министерството на финансите публикува ежедневно информацията за разплащанията, които прави държавата чрез системата СЕБРА. Но тя е на неразбираем език. Тези данни могат да се предоставят в по-удобен вид.
