По принцип винаги чета гърба на етикетите, там където пише съдържанието, технологията на производство (ако някой си е дал труда, разбира се), предупрежденията… Само понякога поглеждам лицевата им страна, нали са предназначени за безинтересни неща като лога и прочие шарении. Днес обаче даже извадих телефона и снимах:
Може много да говоря по темата „С кой акъл KFM са нарекли луканката Балкан Турист“, да се дивя само аз ли помня каква скапания беше тази организация, как късаше нерви и колко неприятна беше на редовия българин с качеството на услугата, която предоставяше. Или не предоставяше. По желание. Сигурно бих споменала как изразът „балкантуристки ресторант“ се употребява като върла обида по отношение на пропаднали заведения. Предполагам бих разказала за най-отвратителните храни, които са ми сервирали в подобни дупки (една мусака в Перник още ми се присънва в кошмарите) и за най-скандалното поведение на келнер (с бяла риза, черен панталон с ръб и космати ръце, срещнат в някакво псевдобитово кръчме в Слънчев бряг). Да, знам за носталгията по социализъма сред по-възрастните българи, ама именно те май не са потребители на скъпи месни произведения. Кренвирши? Да. Евтини бири? Сигурно. Ама 17-18 лева за кило луканка? Едва ли.
Всъщност това, което повече ме впечатли, е етикетът на Мекомското произведение. Цяла вечер се дивя – правописна грешка ли са допуснали, нова дума ли са си измислили, аз ли не разбирам нещо…
Публикувано на 23 януари 2008, сряда, в 11:39 pm, в категория Пазарно.
