Правилото SMART за определяне на цели е придобило широка популярност в бизнес университетите, както и в компаниите, тъй като се счита, че целеполагането е едно от основните мениджърски задължения и умение, без което трудно могат да се постигат високи резултати. Както добре отбелязва Джак Канфийлд, “Неясните цели произвеждат неясни резултати”. Именно в това отношение е полезно SMART правилото, за определяне на ясни цели.
Снимка: Espresso Marco, CC.
Произходът (авторството) на концепцията за SMART целите е неизвестен, знае се обаче, че през 50-те години на XX век Питър Дракър е използвал подобна класификация. Така или иначе, в чисто практически план е важно не кой е авторът на целеполагането по правилото SMART, а какво точно означава “SMART”. Оказва се, че тълкуването на понятията зад буквите на акронима SMART не е чак толкова лесно, по простата причина, че различни източници влагат различен смисъл в тези букви.
Ето кои са някои от най-популярните понятия зад съкращението SMART:
S – specific, significant, stretchingM – measurable, meaningful, motivational, manageableA – attainable, achievable, acceptable, ambitious, action-oriented, agreed uponR – realistic, relevant, reasonable, rewarding, result-orientedT – timely, time bound, tangible, trackable
Или, зад всяка буква стоят какви ли не понятия, но нерядко те или се дублират, или не описват по възможно най-точния начин същината на SMART целите.
Така например, зад “A” стои понятие като “постижима цел” (attainable), но “R” също може да се счита за нещо подобно в смисъла на “реалистична цел” (realistic), защото една реалистична цел очевидно е постижима.
Или “S”, което може да се разбира от някои като “значима цел” (significant), което в значителна степен се припокрива с “A”, ако тази буква се тълкува като “амбициозна цел” (ambitious)
Лично за мен, възможно най-прецизната и полезна в практически план комбинация от термини, определяща една цел като “добра SMART цел” е следната:
S (Specific) – Целта следва да е специфичнаM (Measurable) – Целта следва да е измеримаA (Accepted by you and/or others) – Целта следва да е приета от хората, които ще работят по неяR (Realistic) – Целта следва да е реалистичнаT (Time-bound) – Целта следва да е ориентирана във времето, т.е. с някакъв краен срок
Или, за да е една цел добра цел (по правилото SMART), тя следва да е специфична, измерима, приета от всички, които ще работят по постигането й, реалистична и с някакъв краен срок на изпълнение.
Особен акцент за мен следва да се поставя от мениджърите върху най-важната от всички букви в акронима “SMART”, а именно буквата “A”, в смисъла на това целта да е разбрана и приета за тяхна от хората, които ще работят по нея.
Това е най-важното и трудно мениджърско умение – да разясниш защо си струва една цел да бъде постигната, да мотивираш хората да приемат целта за своя и в крайна сметка тя да се реализира възможно по-ефикасно. Защото не е трудно да се съставят SMART цели, но е далеч по-трудно те да бъдат постигнати.
SMART целите не бива да са лесни!
Ако сте мениджъри и искате служителите ви да имат яснота какво се очаква от тях, поставяйте им ясни SMART цели. Нека тези цели са специфични, измерими, договорени и приети за лични от хората, реалистични и с някакъв краен срок. Тогава е много по-вероятно въпросните цели да бъдат постигани по-бързо и безпроблемно.
Но ето нещо важно – целите не бива да са лесни! Наскоро някъде прочетох твърдението, че целите трябва да са лесни, но това е неправилно и неефективно схващане.
Не поставяйте лесни цели! Нека са реалистични, нека са постижими, нека са напълно възможни за реализиране, но нека (при равни други условия) бъдат и с достатъчна степен на значимост, предизвикателност и трудност, за да се ангажират възможно по-добре служителите в постигането им и по този начин да реализират и развиват своя потенциал и умения.
От постигането на трудни цели служителите само ще спечелят. Ще спечелят и мениджърите, а и фирмата, разбира се.
