От години се наблюдава увеличение на детската агресия. Ставаме свидетели на все повече случаи, в които с ненужна злост страдат някои деца, понечили да се изпречат на пътя на други. Под какъвто и да е вид – било в приятелство с трети или пък заради оценка, но децата ни днес буквално се избиват и тендецнията е все по-тревожна. Преди 30 години е направено проучване за Швеция, една сравнително благоденстваща западна държава, в която въпреки спокойствието и задоволеността, децата проявяват два пъти по-висока агресия в сранение със съседна Норвегия. Проучването е направено от Световната здравна организация. Както се оказва Както се оказва в последствие, момчетата в Норвегия още от ранно детство получават своите задължения, с които се възпитават отговорност и зрялост. Докато в Швеция основно доминира принципът, че докато може, детето трябва да има безгрижно детство и да не бъде товарено с нищо. Когато поотрасне, а и след като тръгне на училище, такъв галеник на семейството изведнъж проумява, че животът съвсем не е безкраен празник. Правим аналога с България, защото до голяма степен нещата и тук са подобни и много родители разсъждават по същия начин.
Още от малки децата са глезени от майки, бащи, баби, дядовци, да не би косъм да падне от главата им, да не би учителката в детската градина да го потдръпне или някое другарче. След време, когато детето тръгне на училище внезапно се оказва в ново място, нов живот. И вижда, че нещата съвсем не са така розови. Макар че има родители, които и в училище вдигат скандали за щяло и нещяло с учителя, който трябва да е един вид авторитет пред детето, а вместо това се превръща в унижаван субект. Други пък просто са оставяни да се справят сами. И в двата случая имаме полуотключена агресия. Заради знак на протест срещу лошия свят, тези деца се превръщат в агресори. Такива принципи на възпитание за голяма изненада се наблюдават в иначе високодисциплинирана Япония и се оказва, че именно там процентът на агресивните деца е така висок. Причините за появата на злото у децата могат да бъдат най-различни. Понякога агресивните черти в характера се дължат на някои соматични заболявания или увреди в главния мозък.
Освен това голяма влияние оказва и средата, в която се намира детето. Ако то израства в такава, в която основното правило за справяне с проблемите е агресията, а не разговора, съвсем нормално и логично е и то да прояви тези свои черти рано или късно. Или ако помещението не е добре проветрено, има остри и неприятни миризми, също може да провокират човек към агресивни действия. Психолози са отчели факта, че в стая, в която мирише на цигарен дим и някакъв остър неприятен мирис, е много по-вероятно хората да изпитват агресия. Децата, свидетели на домашно насилие, в много случаи, но не винаги. са склонни да прилагат насилие при решаване на конфликтни ситуации.
Така че, когато се питаме къде е проблема и защо децата ни са конфликтни и агресивни, посягайки при първата казана накриво дума, а не мислят, може би е добре да се вгледаме в себе си и в начина на живот, който им осигуряваме. Дали ние самите не сме носители на тази агресия? Дали пък не ги поощряваме прекалено много и изведнъж оказали се с прекалено големи криле, децата вместо да полетят, решават че всичко им е позволено? Едва тогава, когато решим нашите си проблеми в семейството, можем да тръгнем да съдим обществото и учителите, както правят много майки и бащи.
