Как да различим изкуствения камък от истинския?
Световният пазар на бижута днес е залят от имитации на естествените камъни и това явление придобива широка популярност поради ред причини. Природните камъни се подменят с материали, които са много по-евтини и са получени по синтетичен път, но запазват както вида, така и свойствата на естествения камък.
Има и съединения, като галиевите или алуминиевите гранати, които нямат свои природни аналози и се използват в бижутерството за подменяне на скъпоценни камъни като демантоид, диамант и др.
Имитацията на естествените камъни с по-евтини алтернативи е позната още от древността. Такива примери са заместването на диаманта с безцветния циркон или на топаза с опушен кварц.
В много случаи, за да направят по-евтино изделие или накит, ювелирите използват минерали от рода на порезит, халкантит, някои сулфати и хромати, за да подменят скъпо-струващите смарагд или рубин. Тези изкуствени камъни лесно кристализират и се поддават на обработка, затова са и предпочитан фалшификат на естествените камъни.
Често срещана имитация на естествените прозрачни камъни е подмяната им с цветни стъкла. Например кобалтовото стъкло и пластмасата биха могли успешно да заменят лазурита, тюркоаза и янтъра.
В много случаи различаването на естествения камък от имитацията му не е трудно, но в други случаи външният вид и качество са толкова сходни, че за да се различи истинският камък от изкуствения си аналог, се налага провеждането на редица изследвания в специализирани лаборатории и с помощта на високо-технологично оборудване. Чрез поредици от тестове и анализи, лабораториите идентифицират вида на минералите и отделните разновидности, както и различават синтетичните фалшификати от естествените камъни.
Естествени камъни, които трудно се поддават на имитация, са ахатите и ясписите със своите изключително разнообразни рисунки, които е почти невъзможно да бъдат възпроизведени. Някои майстори се опитват да рисуват камъните така че да наподобяват яспис, но в повечето случаи имитацията лесно се разпознава от оригинала.
Един полезен факт при разпознаването на изкуствения камък от истинския е, че по-голяма част от цветните камъни не могат да бъдат фалшифицирани. Техните аналози или могат лесно да се разпознаят с просто око, или тяхната обработка и фалшифициране струват много скъпо, което е нерентабилно за бижутерите и продавачите.
Още един често имитиран камък е кехлибарът, чиито имитации могат да бъдат направени от най-различни материали. Тяхното различаване от истинския кехлибар е също много трудно, но сходството им с естествените камъни е само външно, а по химичен състав, както и по физични свойства, те са изключително различни.
Един трудно разпознаваем фалшификат на кехлибара е ползването на истинско парче кехлибар, в което се пробива дупка, поставя се насекомо вътре и се полива с разтопена смола, която запечатва дупката. Такъв фалшификат е много трудно различим, тъй като би издържал всички тестове за автентичност.
Естественият кехлибар не притежава люспеста структура, затова е невъзможно да бъде стърган с нож – при този опит той би се разпаднал на парценца. Физичните му свойства не позволяват провеждане на топлина, затова при прилепване към устните, оставя усещане за топло. При горене, миризмата на естествения кехлибар е тежка и неприятна, докато копалът – имитация на кехлибара, създаден от прясна смола – издава приятна миризма при горене, заради етеричните масла и аромати, които отделя.
Синтетичните камъни, обаче, създадени по лабораторен път, имитират много добре дори и физичните и химични свойства на естествените камъни, което прави и подмяната много по-трудно различима. Тъй като синтетичните материали и минерали са по-евтини, те са предпочитана подмяна на истинските природни скъпоценни камъни.
Лунният камък също си има синтетичен аналог – опалесцентно стъкло или така наречения опалит. Понякога дори самите търговци погрешно го представят за опал или за лунен камък, но той е много по-евтин техен аналог, въпреки своята красота. Опалитът е толкова разпространен, че е възможно много от търговците съвсем непреднамерено да предлагат този камък за естествен лунен камък.
Лунният камък всъщност е група от няколко минерали, като ортоклаз, адулар, плагиоклаз и др., които значително могат да се различават едни от други, но могат да бъдат разпознати по така наречения „лунен ефект“, който проявяват.
При разпознаването на истинските камъни от естествените е добре да се помни правилото, че колкото по-скъпи и редки са камъните, толкова по-трудно се разпознават от имитациите. Така например диамантът, аметистът, чистите цинтри и топаза са с висока прозрачност и чистота, и равномерният им цвят позволява създаването на имитация почти неразличима от оригинала.
Други примери на имитация са поставянето на висококачествени скъпоценни камъни върху така наречения дублет – евтина основа. Скритата в метален обков долна част понякога се подменя с доста по-евтин аналог – синтетичен минерал, кварц или стъкло за да изглежда камъкът отгоре с по-голям обем.
Друг вид фалшификация, която в ювелирния свят се смята за груба и непочтена, е поправянето на някои малки недостатъци и дефекти на естествените камъни с масла, лакове, смоли или др.
Този текст е защитен с авторски права,при използването му посочете източника:( Бижутерия онлайн „Татев ООД“ – http://www.bijuteria-online.com )
