Неизвестни, любопитни и проучвателни истории от света на бизнеса в миналото. Разузнавачи, агенти двойници, афери. Как се черпят сведения от кухнята на министрите.
Разузнаване чрез банковите чиновници
Сградата на бившата Генерална Банка
Това е било най-жестоко наказваното, но и най-добре платеното банково разузнаване.
Крупният богаташ на София д-р Никола Чилов в 1930 г. отива в Българската земеделска банка да иска кредит, за да разшири предприятието си в Гара Костинброд. Прави сондажа и казва, че щял да строи нови фабрики за олио, сапун и костно брашно, че ще внася машини от Германия и Швеция. Добре… Разузнавачът на Френско-белгийската банка Петър Нинев Славковски – тих, скромен счетоводител в БЗБ, съобщава какво е чул на Анжело Куюмджийски. Той повикал началника на банковото си разузнаване Руджиеро де Кадастро и му възложил да се срещне с д-р Никола Чилов и да го убеди да отиде във Френско-белгийската банка при директора г-н Анжело: той ще му даде заем с 1% по-малка лихва от БЗБ. Д-р Чилов запитал:
– Вие, господине, какъв сте на г-н Анжело?
– Съветник по банковите въпроси.
– Нямате вид на българин. Вие сте чужденец, ако не се лъжа.
– Не, не се лъжете. Германец съм. С италианска кръв. Участвал съм в световната война с германската армия. Бил съм две години в България като интендант. Познавам вас, познавам тъста ви. Познавам жена ви. Знам и вашите сделки. Вие влагате пари за олио, сапун и костно брашно. Това е доходно. Но още по-доходно е да внасяте машини. Да внасяте вършачки „Клайтон“, „Рустон“, „Император Мунктелс“, „Газда Шаги“ или „Джондер“. Вложете парите си там. Иван Багрянов внася плугове, трактори, жътварки, сноповързачки. Бъдете по-разумен. Гледайте да печелите на едро, а не на дребно.
И тъй в този сладкодумен разговор той така ловко го оплита в мрежата си, че д-р Никола Чилов ахва, прегръща го и го целува. Руджиеро де Кадастро е гениален разузнавач. Той знае психологията на българина, на търговеца, на ангросиста, на банкера. Д-р Чилов се убеждава искрено, че това си заслужава парите, че е по-доходно от търговията с костно брашно, олио и сапун. Обещава му да го направи свой съветник и помощник. Руджиеро приема. И още същата вечер докладва на Анжело за постижението си. Анжело му стиска ръка и му дава десет хиляди лева – награда за успеха. Но още същата вечер, в 12 часа през нощта, се събира Висшият търговски съвет на акционерното дружество „Д-р Никола Чилов“ в София на ул. „Стефан Караджа“ и обсъжда предложението на г-н Чилов да се основе дружество за внос на вършачки, трактори, плугове и жътварки в България. Тогава Рамон Нагел Беламон, испански търговец, натурализиран в България още от 1905 г., докладвал:
– Това е най-недоходната и най-несигурната търговия именно в България. Чифлиците са презадоволени с трактори и вършачки „Клайтон“, Рустон“, „Газда Шаги“ и „Император Мунктелс“. Във всяко село има поне по три вършачки. А в село Дъскот, Павликенско, Търновски окръг, даже свещеникът на селото си е купил вършачка. В село Върбовка има пет вършачки. Разорението е пълно. Това е заблуда на опитен, екстра категория банков разузнавач.
Д-р Никола Чилов изтръпнал. Цялото управително тяло отхвърлило предложението. Анжело, от своя страна, разярен, че неговият разузнавач се е провалил, го уволнил. На негово място назначил Андрей Липанов Пеевски от Шумен, възпитаник на Роберт колеж и на Оксфордския университет. Той водил разузнаването му десет години.
Любопитна статия написана от Михаил Топалов във вестник Антени, 22 август 1990 година.
